С Мартин се запознахме покрай общи познати и завързахме разговор за екология пред неочаквано място – един от любимите ми софийски барове. Оказа се, че е сред основните организатори на предстоящия фестивал „Реките на София“(26-27.09). Инициативата цели да възвърне живота на водата, като превърне Перловската и Владайската река от канали, към които поглеждаме със сбърчен нос, в паркове, места за изкуство и отдих.

Мартин е ландшафтен архитект, завършил и работил в Лондон. След като понатрупал опит в английската столица разбрал, че трябва да се върне в София, за да стане част от двигателя на промяната тук. Искал вместо да строи частни градини, да вложи уменията и знанията си в социалнозначими проекти, за България. Така основал Фондация „Колективът“. Нейна основна цел е да развива градската среда и културния живот в държавата. Част от проекта е и фестивалът „Реките на София“, който ще се състои идния уикенд на три локации – стадион „Васил Левски“, кръговото на Лъвов мост, и Зона Б5 около ул. Три уши. Няколко седмици след фестивала ще се проведе и работна група в коуъркинга и изложбена зала КО-ОП, където архитекти, артисти и държавни лица ще се срещнат, за да обсъдят дългосрочните устойчиви решения за реките на София.

С Мартин се срещнахме в КО-ОП за да си поговорим за това какво означава реката за един град, какви са проблемите на софийските реки, как са решени подобни казуси на други места и какво можем да направим тук.

Какво са реките за един град?

Водата и реките са люлката на живота. В София е малко по-различно, защото тук имаме много подпочвени води, градът не е бил изграден само около реките, а и около минералните извори. Но водата и реката са кръвоносните съдове на един град, те дават началото му. 

Преди около 100 години тук на езерото Ариана не е имало корито и реката се е изливала в езера с тръстика. Там децата са си играели, жените са перяли килими, а цели семейства заедно са карали кънки през зимата. 

Какъв е проблемът с реките на София?

От индустриалната революция насам реките се отхвърлят от града, превръщат се в клоака, място, което се използва само за транспортни цели и за изхвърляне на отпадъци. Хората вече си имат чешми и перални у дома, така че не им е необходимо да ходят до реката и така забравят за нейната функция. Така в един момент отчуждаваме реките, забравяме, че те дават живот. Това се е случило на много места, но повечето умни градове сега се опитват да приобщят реките си. 

В индустриални градове, като Берлин и Лайпциг, реките са използвани от тежката индустрия и са били много по-мръсни от нашата Перловска река, в която са се вливали нелегални канализации. Сега, когато чуем думата „канала“, както е известна Перловската река, си представяме точно това – един мръсен, неприятен, вонящ поток. А си спомням, че когато бях дете и поглеждах надолу от парапета на Орлов мост, виждах как рибките плуват в Перловската река. Сега в нейните мътни води вече няма живот, но той отново може да се възроди, стига да дадем шанс на реките. 

Какви са решенията?

Със сигурност да ги пазим повече, но не бих казал, че обществото като цяло си изхвърля боклука в реките. По-скоро може би в кварталите, от които реките извират, се пускат незаконни канализационни тръби.

Основното е да разберем, че това са истински реки, а не просто канали. Всеки от нас може да помогне на каузата, като промени перспективата си и поикса да приобщи реките към живота на града.

Имаше няколко проекта за строежи на сгради над реките, разрушаване на старото корито и повдигане на нивото, както и за поркиване на целите реки – тотална противоположност на посоката, в която върви бъдещето. След всички тези безумни проекти, ние решихме да подходим както подхождат в Западна Европа – с т.нар. „place making“ – малки намеси, които имат голямо влияние върху градоустройството. 

Какви са реакциите, които получаваш и има ли хора, които казват, че „това няма как да стене“?

Винаги ще има скептично настроени, но в крайна сметка важното е институциите и експертите да поемат отговорност. Когато до коритата има изградена инфраструктура, осветление, места за изхвърляне на боклука, хората етествено ще се възползват от това пространство.

Какво досега ни е спирало да използваме реките си, вместо да гледаме на тях като на нечисти канали? 

Проблеми, които са всеизвестни – преливат, нивото им може да се вдигне за половин час с метър, миришат. Но и за двете има градоустройствени решения. Както споменах, имало е канали в Европа, които са били много по-мръсни и с далеч по-голяма амплитуда на нивото. Но с тактичеки намеси се работи с този феномен.

Засега тук не можем да говорим за контролиране на нивото, но определно можем да приложим поставянето на рампи, стълби и т.н. Целта е да градим свикване с това, че реката е част от нашия град, тя има свой живот и ние можем да работим заедно с него. Важно е да се гледа към решенията.

Може ли това да бъде част от по-голямо осъзнаване и ако да – какво?

Докато преди хората са живеели заедно с природата, сега всичко се урбанизира, бетонира, става линейно и изкустветно. Хората малко по малко усещат, че тази среда не е добра и започват с малки промени, като хранилки за пчели по терасите, зелени покриви, почистване на индустриални канали. Всичко това е част от общ процес и ние бихме искали да бъдем двигатели на промяната в София. 

Колективно мислене активира заключените градски пространства, било то интериорни или екстериорни.

Това, което икате да направите звучи като „Теорията на счупените прозорци“, но наобратно. Би ли разказал повече?

В София е пълно с пустеещи места и идеята на фондацията е чрез събитя и работилници, работа с институции, общественост и експерти, да ги преобразяваме по системата, която използваме с реките. В Англия този подход е познат като т.нар. “meanwhile spaces” (междуврменни пространства). Местната общественост, заедно с артисти, превзема изоставени пространсва и така от мъртви зони, които предразполагат към вандализъм, се превръщат в локации за забавление, култура, спорт и отдих.

София има огромен потенциал в това отношение и процесът е стартирал, с места като Фабрика 126 например. Градът ни може да бъде столица на такъв тип пространства, защото ги има в изобилие. В Будапеща например баровете Руини са едни от най-атрактивните. Тук може да се случи същото. Но става само когато ентусиасти се хванат, минат през всички бюрократични пречки и се преборят. Главният архитект на София изглежда е готов да съдейства. Остава само идейни хора да преобразят рушащите се места във вълнуващи пространства.

Краткият ми работен опит в България показва, че ако имаш идея, винаги намираш хора, които да ти помогнат. Дори и изключително заети хора се вдъхновяват и започвате да работите заедно, в името на нещо по-голямо.  

За фестивалът „Реките на София“

Досеганият облик на Перловската река

Събитието, което ще се проведе през уикенда 26-27 септември, цели да покаже, че реките могат да се превърнат в паркове, макар и в рамките на два дни. Ще има музика, хапване, пийване и всичко, което по принцип се случва на един фестивал. Освен Фондация „Колективът“, участват оранизаторите на AtoJazz Festival, Aгенция Imp-act, фондация КредоБонум, КО-ОП, Kвартал Фестивал. Всеки допринася с каквото може, за да покаже, че от нефункционалните градски пространства може да се случи нещо красиво.

Локациите ще са три:

Стадион „Васил Левски“ с музика и няколко бара, ще носи най-силно усещането за фестивал.

Над „Лъвов мост“ ще намерим джипси каравана с окачени килими и базар. Тук, както и на първата локация, DJ ще пускат музика.

В Зона Б5, до ул. Три уши, събитието ще е по-скоро семейно, със забавления за малки и големи.

Няколко седмици след фестивала ще се проведе експертна работилница, с участието на Басейнова дирекция и главния архитект на София, който, по думите на Мартин, подкрепя инициативата от самото ѝ начало.

Как ви се струва идеята за „Реките на София“? Ще отидете ли на фестивала? Сещате ли са за разни места из София (а и в други градове), които си плачат за готина трансформация? Разкажете ни в коментарите! 🙂