Най-вероятно повечето от нас мислят, че в училищата не се преподават истински важните неща. Но ако трябваше да избера един вид знание, което ми се ще да бях получила по-рано, това е, че има алтернативен живот на стандарта „от 9 до 5“.

Възпитана съм както по-голямата част от средната класа в България – учи, изкарвай добри оценки, влез в „елитно“ училище, запиши университет, работи и изгради кариера, създай семейство, плащай данъци, събирай за пенсия, живей уикенда и по празници, бъди като „всички останали“. Само дето никой не ми беше казал, че не всички останали живеят в тази рамка. Да, тя е най-разпространена, но определено не е единствената възможност.

12 алтернативи на живота от 9 до 5
Снимка: Dan Gold

В последните няколко години откривам нови алтернативи на „нормалния“ живот и разбирам, че пътят, в който съм възпитана, може и да не е моят. Не искам да кажа, че не е вариант за добър живот, а само, че не е единственият вариант. Пиша тази статия, защото често чувам хора да казват и показват, че не харесват нито работата си, нито живота си. Затова смятам, че е важно да разбираме, че съществува алтернативен избор.

Тук ще разгледам няколко варианта, без претенциите да съм изчерпателна. Това са само опциите, които до момента съм открила за себе си. Сигурна съм, че има още много алтернативи на живота от 9 до 5, които тепърва ми предстои да срещна.

Образование

Тъй като тази статия е насочена най-вече към хора като мен – работещи и самостоятелни милениали, които имат нужда от повече алтернативи, училищното образование не е основна тема. Все пак мисля, че е важно да бъде спомената, тъй като алтернативите на конвенционалното образование всъщност могат да са много ползотворни. Не, тук не става въпрос за домашно обучение, въпреки че и това е някакъв вариант. Имам предвид училища, които наблягат на развитието на децата, а не на синус и косинус.

Монтесори

В училищата, основани от Мария Монтесори, се фокусират върху ученето чрез правене. Всяко дете усвоява материала със собствено темпо, според нуждите си, а учениците си помагат помежду си. Основна цел е децата да се научат на самостоятелност и сами да намират грешките си, вместо някой строг учител да им се кара. Методът се тества и прилага успешно от над 100 години, a в световен мащаб има около 7 000 такива училища.

Снимка: Markus Spiske

Валдорф/Стайнер

Тук основната идея е у децата да се развият въображение и креативност. За да бъде усвоен по-лесно материалът, се използват творчески и игрови методи. Целта на валдорфските училища е да породят у детето любов към ученето, да го подготвят само да придава смисъл на живота си. Въпреки че по света съществуват едва около 1000 такива училища, в България също ги има.

12 варианта за алтернативен начин на живот
Снимка: Aaron Burden

Кариера

Има доста варианти за кариерно развитие, или най-малко изкарване на пари, извън офисите и стандартните занимания. Ето някои от тях.

Фрийленс

От 4 години насам работя на свободна практика. Не стана случайно. След като известно време работех в офиси реших, че това не е за мен. Имаше период, в който влизах в офиса по тъмно и излизах също по тъмно. Живот пред екран, под луминесцентна лампа.

Затова направих всичко възможно да използвам знанията, уменията и опита си, за да развържа корпоративния възел, в който се бях оплела. В началото не беше лесно, вложих всичките си време и усилия единствено в това. Напуснах работа си със сигурна заплата и по цял ден пращах идеи за статии на потенциални клиенти. Мисля, че не получих нито 1 отговор за първите 100-тина мейла, които изпратих. Все по-ясно си представях как ще трябва да ям сухари на свещи, когато най-после получих първия си проект. Постепенно напълних портофолиото си, изградих уменията си и се почувствах комфортно с претенциозния термин „дигитален номад“.

На работа, в парка

Всеки може да работи на свободна практика, стига да е готов да приеме липсата на рамка, но и на сигурност, които идват с този начин на живот. Дори професии, които изглеждат статични, като например лекари или автомонтьори, могат да пригодят уменията си за онлайн труд. Фрийленсът не е само работа от плажовете в Бали, но и пък от кой офис това изобщо е опция?

Преместих офиса си на лодка по р.Меконг

6 месеца работиш, 6 месеца пътуваш

В хостела ми в Чан Май, Тайланд, се запознах с французойката Дора. Тя прави нещо, което е все по-популярно сред соло пътешествениците, а именно – работи и събира пари през половината година, докато през другата половина пътува. Дора има дългогодишен опит като продавач в магазини за луксозни стоки, говори 4 езика и преследва лятото. Намира си работа за няколко месеца в слънчев курорт, а след като събере достатъчно – стяга куфарите за обратната страна на синьото ни кълбо, където пак е лято.

Общоприето е мнението, че със сезонна работа не можеш да изградиш кариера. Но ето че CV-то на Дора е блестящо за нейната сфера и не само лесно си намира работа, а дори е търсена от вериги за дизайнерски стоки.

Споделена икономика

Това е алтернативен на пазарната икономика принцип, според който вместо пари, се използва размяна на услуги. Един популярен пример за това е платформата Workaway. Работиш няколко часа на ден (в хостел, сърф училище, ферма, детска градина и тн.), като срещу това получаваш храна и легло. Въпреки че все още не съм изпробвала подобен начин за работа и пътуване, всеки, който ми е разказвал за това, го е правел с огромна усмивка и пламъче в очите.

Снимка: Han-Hsing Tu

Да се „откупиш“

Съвсем наскоро научих за този принцип и въпреки че не го виждам като кариерно развитие, все пак има някои допирни точки. Идеята е да продадеш нещо голямо, което притежаваш, а след това да пътуваш с парите, като ги разтегляш максимално. Включвам го към темата за работата, тъй като можеш да спестиш за нещо голямо, след което да го реновираш и продадеш, на принципа на който работят строителните предприемачи (to flip a property).

Снимка: Dimitar Belchev

Да живееш без пари

Тази концепция става все по-популярна през последните години и представлява точно това, за което си мислите – живот напълно лишен от хартийките. Бях чувала за тази идея оттук-оттам – някоя статия, някой клип в Youtube, преразказани истории… Наскоро обаче срещнах жена, и то българка, която е живяла без пари цяла година. Нейният вариант е до голяма степен базиран на споделената икономика, както и на добрината на непознати, които са били готови да я качат на стоп или да я приютят, докато пътувала из България и околните държави.

Снимка: Octavio Fossatti

Животът без пари обаче има много варианти и общо-взето може да бъде пригоден към всякакви предпочитания. Ако решите да го направите е добре да проучите и планирате много добре. Да се откажеш от парите не изглежда никак лесно, но пък явно и не е невъзможно, както доказват този документален филм и TED лекция.

Една от критиките на живота без пари е, че всъщност тези хора съществуват на гърба на другите. Сами преценете дали е така. Дори да не отхвърлим парите напълно, все пак може би си струва да се замислим дали имат такова значение, каквото им отдаваме. Изглежда има варианти да използваме по-малко кеш и да създаваме повече връзки.

Пътуващи артисти и занаятчии

Един от любимите ми музиканти – Dub Fx, е стартирал кариерата си със свирене по улиците. Финансирал е пътуванията си по света с музика. Така постепенно добива популярност и в момента прави турнета по цял свят, събира хиляди хора, които си мечтаят да се докоснат до него. Разбира се, не всеки може да бъде Dub Fx – текстовете и бийтовете му са специални, дори революционни. Но пък ако имате талант, съвсем спокойно можете да бъдете пътуващ артист.

Снимка: Priscilla Du Preez

На хипи палатки в планината се запознах с българският цирков артист Дарио. Той не е част от определена трупа, а вместо това пътува от фестивал на фестивал – някъде му плащат, другаде слага шапка пред себе си.

На същото място се запознах и с колумбиеца Орландо, който беше стигнал от Южна Америка, та чак до Хасково, благодарение на саксофона си.

Въпреки че музиката е най-разпространената форма на улично изкуство, всъщност много различни поприща могат да се приложат към този алтернативен начин на живот.

Дом

Двустайното жилище с кухненски бокс може да е най-разпространеният вариант, но има и доста по-разчупени алтернативи.

Живот на село

Заформя се нова тенденция, при която градски хора се местят на село. Това е завръщане към корените, към простичките неща и природата. Тези хора не са необразовани или притиснати от обстоятелствата. Тъкмо напротив. Просто са осъзнали, че моловете и задръстванията не ги правят щастливи. Колкото и да си обичам София трябва да призная, че разбирам защо са избрали този алтернативен път.

Снимка: Kiwihug

Познавам две семейни двойки, които са предприели тази стъпка. Това, което най-много ме изуми, бяха децата им.

С Иво и Ива се запознах преди няколко години, когато отидох като доброволец в техния „Център за размножаване и рехабилитация на сухоземни костенурки“. Това е единственото подобно място в България, а работата им е безценно богатство за цялата ни държава. И двамата са от София, но са се преместили да живеят за постоянно на село и там развиват центъра. Синът им беше едва на 3, когато живеех при тях, но вече обичаше всички живи същества и се справяше прекрасно с „опасни“ животни, като змии.

12 алтернативи на живота от 9 до 5
Снимка: Геа Челония

Там научих важни неща за опазването на този защитен вид като например, че ако намерите костенурка никога не трябва да я взимате със себе си – всяка популация има строги специфики на имунната система и появата на нов представител може да унищожи всички костенурки наоколо, в радиус от километри. Освен това, ако костенурка е тръгнала да пресича пътя, не трябва да я връщате обратно, а просто да я преведете през улицата, тъй като са изключително упорити животни и винаги продължават по пътя, който са си наумили.

Снимка: Collin Xu

Със семейството на Лора и Стенли пък се запознах това лято. Сами са реставрирали голяма част от планинската си къща и във всяко ъгълче се усеща лично отношение. От верандата се открива прекрасна гледка към околните хълмове, градината е пълна с билки и зеленчуци и мястото редовно става средище за едномислещи хора.  Синът на семейството пък е едно малко същество, от което почти буквално струи светлина. В града никога не съм виждала толкова щастливо бебе.

Малки домове

Въпреки че все още сме далеч от висините на САЩ, където милиони хора се заробват с кредити още преди да знаят чий го дирят, смятам че сме тръгнали по този път. Докато никнат будки за бърз кредит, които обещават да спасят живота ви тук, сега и завинаги, се развива и обратната тенденция.

Все повече хора не искат цял живот на изплащат две спални или пък да дават половината си заплата за наем. Вместо това, техният алтернативен вариант е да си построяват миниатюрни къщи и да се чувстват добре. Има какви ли не малки домове – от дървени хижички дълбоко в гората, до свръхлуксозни микро-апартаменти в Лондон и Ню Йорк.

12 варианта за алтернативен начин на живот
Снимка: Niv Rozenberg

Ключовите думи „tiny house“ ще ви покажат стотици хиляди клипчета в Youtube, а в Google резултатите са десетки милиони. Повечето от тези хора са решили, че искат да водят по-независим, устойчив и минималистичен начин на живот, без да се лишават от важните за тях удобства.

Самоиздържаща се общност

Това е хилядолетна концепция, на чиито основи е построено и днешното общество. Само че напоследък, с вълната екологична осъзнатост, която набира сили, се появи и много информация за самоиздържащите се общности.

Снимка: Sidharth Bhatia

Идеята е, че можем да живеем в малки общества, където всеки допринася. Така можем да имаме необходимото за един живот близък до природата. Хората да са истински свързани помежду си, вместо да се разминават със стъклени погледи.

Един от най-популярните и нови филми по темата е „А Simpler Way Crisis As Opportunity“ (с български субтитри можете да го намерите тук). Както показва и филмът, носител на няколко кинонагради, самоиздържащите се общности не са утопия. Те също имат своите трудности, но са вариант за по-свързан и осъзнат живот.

Такива общности съществуват по целия свят, а в платформата Couchsufring често се публикуват обяви за новосформирали се колективи, които канят нови членове.

Животът на номадите

Въпреки твърденият в учебниците за 3ти клас, номадите не са изчезнали с развитието на животновъдството и земеделието. Всички знаем за бедуините в пустинята, които традиционно са номади. Съществува обаче и друг вид пътешественици без корени – доброволни и съвременни.

Това са хора, които обикалят света както успеят – на стоп, доброволен труд на лодки и кораби, скрити в товарни влакове и какво ли още не. Често спят там, където ги приютят, на палатка или просто където сварят. Трябва да си призная, че този начин на живот е екстремен в моите представи. Лично аз имам нужда от някакви корени и удобства. Най-вече хора, които да ме карат да се чувствам у дома.

Снимка: Atlas Green

Филмът „American Nomads“ разказва повече за различните видове номади.

#VanLife

Напоследък става популярно да си купиш микробус и да го превърнеш в лична капсула щастие, с която да обикаляш света. В инстаграм, хаштага #vanlife ще ви покаже хиляди снимки на уютни и леко хипстърски мобилни домове. Профили като @outboundliving и @reform_life пък са пълни с усмихнати, красиви хора, които са си свили семейно гнездо на четири колела.

Снимка: Eric Gilkes

Винаги, когато гледам „инстаграм моменти“ си мисля за десетките снимки преди „перфектния кадър“. Има известна поза и оставаш с усещането, че нещата не стоят точно така зад кулисите. Наскорото обаче се запознах с англичанина Ник, който от 8 години практикува vanlife без хаштаг и не за инстаграм, а за себе си. Ник идва от семейство на адвокати и на 20 и няколко вече имал успешен бизнес в Лондон, но не бил никак щастлив. Чувствал се самотен, животът му бил работа, а не живеене и разбрал, че повече не може да продължава така.

В момента Ник пътува по света в черен бус, който отвън изглежда все едно прекарва нелегални бежанци през границата. Вътре обаче е с паркет от масивно дърво, ръчно изработени дървени шкафове, диван, легло, гардероб, килер, библиотека, камина, печка за готвене, интернет, съраунд саунд колони и всички онези дребни неща, които превръщат едно пространство в дом. Направи ни чай и ни го поднесе по британски – с бисквитки и в красиви чаши. Докато ни разказваше за преживяванията, които е имал на пътя, комфортният и гъвкав #vanlife ми се стори не просто като добър алтернативен живот, а като сбъдната мечта.

Размяна на домове

Въпреки че този вариант обикновено не е постоянно решение, с малко повече мотивация и креативност може да бъде. Има няколко платформи, които предлагат на хора от цял свят да разменят домовете си, вместо да пътуват по хотели. Тази, която аз съм използвала, е GuestToGuest и досега опитът ми е само позитивен, макар и да съм се включвала само в кратковременни размени.

Открих и няколко фейсбук групи, насочени изцяло към дигитални номади, които искат да разменят домовете си. Това е лесен начин да намериш жилище в чужбина, без да се затормозяваш с брокери, плащане на наем и т.н. Размените могат да се правят за по месец-два и повече. Стига да търсите упорито, това би могло да бъде дългосрочно решение.

И една всеобща тенденция – минимализмът

Минимализмът вече не е алтернативен, а се превръща в световна тенденция и по всичко личи, че е и всеобхватна. От модните трендове и социалната медии, през офис пространствата, та чак до човешките взаимоотношения – всичко върви натам.

В България, предишните две поколения – тези, които са ни отгледали, не са имали почти нищо. Хората са чакали с месеци и са задействали де що има шуробаджанащина за стоки, които днес смятаме, че ни се полагат. Когато е толкова трудно да получиш нещо ми се струва логично и трудно да ги пуснеш. Но колкото пълни са апартаментите на предишните поколения с керамични скулптурки, вазички и купища с „това може да потрябва“, толкова по-изчистени са домовете на младите хора.

Снимка: Shwetha Shanker

При минимализма, независимо дали става въпрос за вещи или отношения, няма правило за това колко точно трябва да имате. Всичко, което е нужно да направите, е да си зададете 2 въпроса: „Допринася ли за нещо в живота ми?“ и „Прави ли ме щастлив?“. Останалото може да си върви.

Кой от алтернативен вариант за живот извън матрицата бихте пробвали? Споделете с коментар под статията 🙂