Ако слънцето някога се покаже отново, използвайте момента и се разходете до село Долни Пасарел и Плана планина. В сравнение с Витоша, местността бледнее по популярност, но пък е страхотно място да избягате от София, без всъщност да се отдалечавате от нея. Ето как да стигнете до х. Пейова Бука и да направите приятен поход, преди зимата съвсем да ви е завързала за парното.

поход в Плана планина

С две приятелки бяхме тръгнали на хипи палатки надалеч от града, но плановете ни се провалиха в последния момент – буквално минути преди да потеглим. Затова трябваше да измислим нещо набързо. Плана се оказа непознато и за трите ни място, а е на разстояние едно пътуване с градския. Вместо да прекараме мързелива софийска събота, зарязахме палатките, но взехме кучка, шоколад и бири, за да се отправим към село Долни Пасарел.

Хванахме си крайградски автобус №3, където се запознахме с рояк от баби, а кучката си намери обожател. Срещу 1,60лв получихме едночасова панорамна обиколка на Софийска област, включително езеро, язовир и манастир. Така че дори да се завърнете към детските си години и да се напиете в автобуса, пак можете да разказвате, че сте били на туризъм.

За да тръгнете направо към хижа Пейова Бука трябва да слезете от автобуса преди моста към селото (спирката се казва „Мост Долни Пасарел“). Разбира се, ние изпуснахме спирката и се оказахме на мегдана. Там намерихме две лели и няколко кръчмарски персонажа, които разпитахме за маршрута до хижата. И двете групи бяха категорични, „Оо много е далеч! Ще се изгубите. Я по-добре отидете до фургоните, тук, на 10-тина минути или направо сядайте в кръчмата.“ Но нас, като три модерни еманципирани жени (и една кучка), нямаше кой да ни откаже.

В действителност, пътят до хижата е само около час-два, по добре маркирана пътека. Широколистните гори се редуват с големи поляни, а маршрутът не е стръмен, така че цялата сага в действителност не е нищо повече от приятна разходка. Освен това, на моменти се открива чудна гледка към комините на някакъв софийски ТЕЦ и язовир Искър. Въпреки че все още бяхме напълно трезви, се превърнахме в опиянено от природата клише и от време на време се спирахме просто за да погледаме – Плана може да не е най-екзотичното място на света, но пък е красиво.

поход в Плана планина поход в Плана планина

поход в Плана планинаХижа Пейова Бука беше заключена, но до нея има дървени маси и пейки, на които можете да хапнете каквото си носите и да се потупате по рамото. Освен това, наблизо е вековният дъб „Пейова Бука“ и, като изключим пренебрежима купчина боклук, е приятно място, на което да отдъхнете.

поход в Плана планинаНа връщане, разговорът за зодии, мъже и зодиите на мъжете (все пак сме три еманципирани жени) ни залиса, слънцето печеше и въобще – “La vita e bella”. След близо час по пътеката ми се стори, че пейзажът около нас не изглежда съвсем познат и когато споделих това наблюдение с моите приятелки и двете отвърнаха, „Ами да, и аз си мислех, че сме по грешния път, но нищо не казах“. Тук се изпънахме на тревата за цигара, шоколад и план.  След като пробвахме няколко други грешни пътеки и „напряко“ през гората, погледнахме истината в очите и се върнахме до хижата. Явно бяхме объркали пътя от самото начало, но пък го отричахме докрай.

Бяхме решени да сме истински планинари и да завършим прехода класически – с ракия, в селската кръчма. Представете си пълна пасторална поезия – дантелени перденца, маси и пейки от шперплат с метални крака, миризма на запържен лук, бакалски тефтер, гоблени по стените, а отвън – местната ловна дружинка смуче страстно цигари и вдига наздравици. Възрастна сервитьорка с добре колосана и малко лекьосана престилка прие поръчката ни.  Погрижи са за нас и селския пияница, който се присламчи към еманципираната ни компания, все едно сме любимите й племенници, не просто някакви си клиенти. Манджите бяха мазни и вкусни, точно както се готвят на село, и в пълна хармония с карнобатската гроздова.

поход в Плана планина
Не им вярвайте на тези чаши, Карнобатска си е

Като истински планинска чеда, прекарахме повече време в кръчмата, отколкото сред горите, докато най-накрая се наложи да хванем последния градски автобус към дома. Каляската ни може и да беше украсена с надписи „к*р за ЦСКА“, но пък на нас ни беше уютно. Задушихме кучката с поопиянчени прегръдки и стигнахме до разни философски изводи за живота, любовта и магията на женското приятелство.

И така, ако намерите някоя свободна събота за Плана планина, пийте по една Карнобатска и за еманципацията.

Кои са любимите ви места за разходка около София? Споделете с коментар под статията