Остров Бали със сигурност е най-популярното място в Индонезия и дори се е превърнал в нарицателно за тропически лукс до степен, в която заплашва да го обърне на клише. Нашето двумесечно индонезийско приключение също започна „на Бали“, само че не от парти плажовете на курорта Кута, а в сърцето на островната култура – град Убуд.

Оризови полета край Убуд, Бали

Международна парти сцена, сред бели плажове и палми, не звучи толкова лошо. Все пак, ми се искаше първото ми впечатление от Индонезия да се състои не във вариации на Тиесто и Риана, а да разбера хората и културата. Затова и Убуд беше най-естественият избор за първата ни спирка. Може да е от малкото места в Индонезия, които нямат плаж, но пък се оказа, че предлага доста повече.

Тук е описано 6-дневното ни преживяване в Убуд, заедно с добре проучени топ дестинации и случайни находки.

Ден 1

След малко рев, повечко ром, и 14-часов полет, минахме половината свят, прекосихме екватора и стигнахме до най-отдалеченото място от дома, до което сме се докопвали някога.

Първа гледка към Бали

С трепет очаквах момента, в който шофьорът на хотела ще ни посрещне с усмивка и табелка в ръка, а ние ще провлачим куфари и ще се почувстваме ВИП.

На летището действително се размахваха десетки табели, но нито една с нашите имена. Обиколихме терминала веднъж, после пак, и постепенно си събрахме опашка от таксиметрови шофьори, които ни следваха по петите. След повече от час чудене и безплодно звънене по телефони, точно се бяхме предали на едно такси, когато шофьорът ни се материализира.

И така, още в самото начало ни са даде добър урок по индонезийско безметежие.

Озовахме се в хотелчето Bali Sunshine Homestay&Gallery, което съвместява и галерия, на 10тина минути от Убуд. Собственикът, майстор дърворезбар, беше включил цяла изложба в интериора, а всичките му роднин се грижеха за нас, сякаш бяхме роднини, дошли на гости. Хапнахме първите си nasi goreng (пържен ориз) и miе goreng (пържени спагети), от които няма как да избягате в Индонезия.

Ден 2

Райски плодове

Винаги съм подозирала, че тропическите плодове, които си купуваме в България, са някакво менте, но не съм си представяла колко вкусни, сочни и ароматни могат да бъдат, когато са току-що откъснати. Поднесоха ни ги украсени с цветя за здраве, според хиндуистката традиция.

Тропическа закуска

Шофиране в и около Убуд

След този чуден старт на деня, запалихме скутера под наем, за да разберем къде сме попаднали. Пътищата около Убуд се оказаха прекрасни, джунглести и пълна лудница! Кокошки с пилета, спящи кучета, и 4-членни семейства натоварени на един скутер (включително новородени бебета), са равноправни участници в движението.

Добре че не карах аз, понеже в първият половин час единственото, което правех, беше да стискам очи и да пищя наум. Тук обаче никой не ходи пеша, а липсват и тротоари, така че скоро свикнах и дори стана забавно.

Дворецът в Убуд

Започнахме обиколката с резиденцията на бившето кралското семейство, което все още живее там.

Дворецът в Убуд

Повечето домове в Бали имат поне по един хиндуистки храм в двора и дворецът не прави изключение. В храма Пури Сарен Агунг, както и в другите светилища на острова, не можете да влезете без традиционната дреха, наречена саронг – дълго и цветно парче плат, което увивате и завързвате около кръста си. Уличните търговци ще се постараят да ви продадат по няколко на входа, въпреки че така или иначе ще получите в храма.

Храм двореца на Убуд

Пура Таман Саразвати

Водният храм в Убуд, който най-често се забелязва във Facebook и Instagram, беше следващата ни точка.

Храмът Пура Таман Сарасуати

Въпреки че входът е през кафене, след масите на заведението започва езерце с лилии. Каменната пътечка, в средата на езерото, води до вратите на храма, а вътре се чувстваш, все едно си попаднал в пощенска картичка от източните земи.

Богинята на мъдростта и изкуството Саразвати

Храмът е изграден в чест на хиндуистката богиня Саразвати, която е символ на мъдростта и творчеството – две от най-важните неща за хората от Бали.

Гоa Гаджа

В края на деня посрещнахме залеза в Гоa Гаджа, или Пещерата на слоновете.

Входа на пещерата Гоа Гаджа

В Бали никога не е имало слонове, преди да бъдат доведени като туристическа атракция, така че името на този древен храм все още е мистерия. Още повече, че е единствен по рода си. Гоa Гаджа представлява издълбана в скалата пещера, а входа е изваян като паст на чудовище. След като чудовището ви изплюе, джунглата и езерцата около храма ще ви приютят за кратка разходка, ала Индиана Джоунс.  

Пия кокос в джунглата на Гоа Гаджа

Джунглата на Гоа Гаджа

Първи впечатления от Убуд

Макар и да е културният център на Бали, Убуд също е пълен с туристи и лепкави търговски примамки. Само че щом стъпиш встрани от главната улица, или пък тръгнеш по пътечките между оризищата, светът става спокоен, приказен и съвсем клиширано – часовете действително се превръщат в мигове.

Ден 3

Водопадът Тегенунган

Решихме вместо с кафе, да се разсъним с водопад. Тегенунган се намира на около половин час от Убуд (ако измерваме времето в скутер-скорост), и представлява водна каскада на три нива.

Препоръчително е да влезете не през главни вход, а откъм горната страна на водопада – района Блабату. Така не само ще избягате от автобусите с туристи, но и ще заплатите вход само веднъж.

В най-горната част на Тегенунган, можете да застанете точно на мястото, където скалата става отвесна и реката се спуска, с пяна и тътен, право надолу. Местните хора идват тук за да медитират и оставят дарове от ориз, цветя и ароматни масла за боговете.

Най-горното ниво на водопада

Въпреки че второто ниво се използва основно за селфита, си струва просто да се полюбувате на мощта на водата.

Най-долното ниво пък е и най-весело, понеже можете да плувате направо под водопада, стига да издържите на ударите му. Беше ми ужасно забавно и се чувствах като онези деца на българското Черноморие, които не искат да излязат от водата, докато устничките им не посинеят и майките не ги изкарат за ушите.

Обяд за местни

Огладнели като вълци от водопада, спряхме скутера пред едно от местните капанчета, наречени уарунг (warung), които са характерни за Индонезия.

В уарунга има две неща, които са в кърпа вързани – храната е ужасно вкусна и сапун не се използва. Местните нямат проблем с хапването на тези места, за момента ние също, но подобен обяд винаги е риск. От хубавата страна, ядете истински индонезийски гозби и градите местен имунитет.

Гунунг Кауи

Издълбания в земята храм Гунунг Кауи

Следобеда се отправихме в противоположната посока, за да открием Гунунг Кауи – храм и гробница, на повече от хиляда години, в сърцето на джунглата. Гигантските папрати и лиани идеално подхождат на светилището, което е изцяло издълбано на метри надолу в скалата.

Известните порти на Гунунг Кауи

Гунунг Кауи е специално място – тук усещаш, чак до мозъка костите си, мистиката на един древен свят. Сякаш природата и човекът са си уговорили среща, за да създадат собствена хармонична вселена.

Гробници в Гунунг Кауи

Прекарахме часове сред стените на храма и пътеките в джунглата, докато не останахме последни в комплекса и ни се наложи да си тръгнем с неохота.  

Портите на Гунунг Кауи, Убуд

Ден 4

Гората на маймуните

Станахме рано, за да отидем в Свещената гора на маймуните, преди обитателите й да са се размекнали от парещото индонезийско слънце.

Свещената гора на маймуните в Убуд, Бали

Гората на маймуните представлява парк, малко извън центъра на Убуд, където балийски макаци живеят на няколко групи. Маймуните са свободни да правят каквото пожелаят и да ходят навсякъде, така че ще видите много от тях дори на улицата и паркинга пред парка.

Изпитвах неистово вълнение да видя косматите ни братовчеди в среда, която не включва решетки. В същото време обаче историите, от какви ли не блогове и влогове, ме караха да се опасявам от бързите им ръчички и острите им зъбки.

Свещената горе на маймуните в Убуд, майка и бебе

Предния ден се запознахме с германката Надин, която разказа за фурора, който дългата й рокля е предизвикала сред маймунките – криели храна и камъчета в плисетата, подръпвали я и си играели. Мислех да ги привлека по същия начин, но в крайна сметка всичко прочетено ме накара да бъда по-внимателна.

Опасни ли са маймуните?

Репутацията им на агресивни същества се дължи основно на факта, че туристите често пренебрегват правилата за безопасност. Също така, въпреки изричната писмена препоръка маймуните да не се хранят, е пълно с бутки за банани, които изкушават туристите. А ако във вас има и залък, или пък нещо висящо и интересно, макаците го фиксират с жаден поглед. В случай, че се докопат до него и се опитате да им го издърпате, това няма им хареса.

Маймуна с банан

Както с всички други животни, за да имате приятно, а не опасно преживяване с маймуните, трябва да се съобразите с техния език, а не да очаквате те да знаят вашия.

Нашето преживяване с макаците

Още в самото начало едно макаче тийнейджър се метна на врата на Иво и започна да пощи яката на блузата му. Скоро две други се гониха по гърба и ръцете му.

Маймуната пощи Иво

Маймунки се забавляват, Убуд, Бали

Едно маймунче пък се гушна в скута ми, друго се покатери по мен, а трето чевръсто развърза връзките на кецовете ми – за щастие не едновременно.

Маймунката, която се гушна в скута ми

Маймунски масаж

Маймуна развързва връзки

Приятно е да наблюдавате маймунските семейства, но става още по-забавно, когато си намерите някое сенчесто местенце, за да гледате какво правят хората, в присъствието на макаци.

Семейство маймуни

Изпитах и момент на пълен срам, когато небрежно шумках с пликче носни кърпички, а един голям и мокър макак, привлечен от звука, се метна на крака ми. Изпищях, отърсих го, и бързо се изнизах, с изчервени бузи.

Мокър макак

Цялото преживяване беше невероятно – да си толкова близо до тези същества, без тъжните решетки в зоопарковете, ти стопля сърцето. Единственото, което ме притесни беше, че се
страхуваха и бягаха от служителите в парка. Трябва да си призная, че не се осмелих да проуча причината.

Оризовите тераси Тегалаланг

Оризови тераси в Бали

Следобеда прекарахме сред оризовите тераси Тегалаланг, на около час от Убуд, със скутер. Винаги, когато съм гледала клипове и снимки на терасите, съм се чудела какво толкова намират хората в тях. На живо обаче притежават опияняваща сила, успокояват и вдъхновяват.

Между оризищата на Тегалаланг

Съвсем случайно се озовахме в Тегалаланг по залез, което има две основни предимства. Първо, наситено зеления цвят на оризовите стебълца добива привлекателен огнен оттенък.

Оризови тераси по залез

Второ, много местни са провесили импровизирани масички сред терасите и искат „дарения“ от туристите толкова упорите, че даже ги подръпват за ръка. В края на деня обаче и тяхното работно време приключва, така че можете да се насладите на Тегалаланг необезпокоявани.

Ден 5

Храна за душата

Станахме в 4:30, за да отидем до традиционния пазар, с работно време от 3:00 до 7:00 сутринта, в близкото градче Сукауати. Пазарът в Убуд е място за туристи – продават се тенекиени ключодържатели, тениски с надпис „Обичам Бали“ и други типична залъгалки. Сутрешният пазар в Сукауати обаче е територия на местните и рядко някой турист успява да се добере до там.

Сутрешният пазар на местните, в Сукауати

Улиците на Бали, обикновено напълно лишени от пешеходци, се оказаха оживени преди изгрев слънце. Групички деца, жени с кошници на главите, продавачи на домашно приготвена храна, и дори бегачи, бяха сред основните придружители на скутера ни.

Пазар в Бали

Самият пазар беше шумен и шарен кошер – лакът до лакът, хората се промушваха през тълпата, скутерите и чергите със стока, за да спазарят разни тропически изкушения. Понеже на пазара нямаше нито един друг чужденец, освен нас, в момента, в който паркирахме скутера, всички погледи наоколо ни приковаха с интерес. Хората се забавляваха с нас, докато договаряхме цени с усмивки, жестове и по някоя индонезийска дума.

Покупки от пазара в Сукауати

На изгрев, чергите, отрупани с плодове и кошниците, пълни с билки, изчезват, до другата сутрин. Въпреки ранното ставане много се радвах на това преживяване, понеже пазара на местните винаги разкрива много за общността.  

Танцът на Бали

Кечак

Древният, традиционен танц, наречен Кечак, беше планът за вечерта.

Представленията обикновено се провеждат в хиндуистки храмове, които осигуряват впечатляващ декор, особено на светлина от свещи и огньове.

Танцът Кечак

Кечак е танц-приказка, в който се разиграва хиндуистка любовна история, между принц и принцеса, разделени от зъл магьосник. Освен с пищните костюми и премерените движения на танцьорите, Кечак е известен с музиката си. Инструменти са единствено гласовете на стотина мъже, чиито припяванията се сливат в едно.

Танцът на огъня

За късмет, попаднахме на представление, което съчета Кечак и Танца на огъня. В средата на кръг от зрители се разпалва буен огън oт кокосови черупки и палмови листа. Танцът на огъня пресъздава боен кон, който е поставен в транс и раздира пламъците, докато не успеят да го спасят. Артистът, който се превъплъщава в кон, носи тежък костюм и минава през парещите въглени, като ги разритва към публиката и всява смут.

Танцът на огъня в Бали

Накрая, танцьорът легна изтощен и задъхан, с почернели стъпала, а от трупата ни поканиха, безуспешно, сами да се уверим колко парят въглените.

Въпреки че традиционните танци вече се играят основно за забавление на туристите, атмосферата те кара да си представиш как до неотдавна подобни трупи са обикаляли храмовете в Бали (понеже тук те заместват площадите) за да пренесат сънливите селца в един приказен свят.

Ден 6

Музеят ARMA

Убуд е център на изкуствата в Бали, така че бяхме решили да разгледаме поне една галерия. Въпреки че първоначално се бяхме спрели на друго място, TripAdvisor реценциите, полезни както винаги, ни насочиха към ARMA (Agung Rai Museum of Art).

arma

В двете сгради на музея са изложени творби на местни и международни художници, които изобразяват бита, културата и историята на острова.

arma-4

Никога не бяха виждала картинна галерия, като тази на художниците от Бали! Всичко е нарисувано детайлно и буквално, сякаш гледаш илюстрации на детска книжка. Повечето произведения за лесни за възприемане, дори в залата за модерно изкуство.

arma-3

Освен музей, ARMA е цял комплекс, с ботанически градини, езерца и поточета. Спокойно място, където да се откъснете от шумотевицата на Убуд за няколко часа и да попиете образи, създадени от човека и природата.

arma1

Шоколад, за един по-добър свят

Напуснахме музея, за да се отправим към най-голямата бамбукова сграда в света, която помещава Big Tree Farms Factory и се намира на около час от Убуд. Фабрика за био продукти от шоколад и кокос. Мястото е толкова специално, че заслужава своя собствена статия, която ще бъде готова съвсем скоро.

big-tree-farms

Индонезийско ергенско парти

В края на деня се отправихме към центъра на Убуд, за да се сбогуваме с града. На връщане попаднахме на традиционно ергенско парти. Хора от квартала и случайни минувачи се бяха спрели да позяпат, така че цялата улица беше блокирана.

party

Сватбарите седяха на земята в кръг, а по средата, традиционна еротична танцьорка, ги привикваше един по един с ветрилото си. Някои се срамуваха да излязат и публиката ги изтикваше напред, докато други бяха толкова ентусиазирани, че танцьорката ги плясваше през ръцете с ветрилото.

Накрая на вечерта спукахме първата си досега гума и напуснахме Убуд с бутане.

По-нататък

Следващите два дни прекарахме в крайбрежното градче Амед, на час и половина с кола източно от Убуд. Там гостувахме на семейство, с което ще разменим домовете си в края на пътуването ни, през октомври.

amed-3

Амед е съвсем малко и тихо място, като изключим трафика от камиони и автобуси, който трябва да преборите, преди да се доберете до плажната ивица.

amed

Докато за гмуркачите териториите около Амед са подводна мечта, за нас сушата се превърна в добра база, за да научим някои индонезийски рецепти (които ще споделя съвсем скоро), да поработим, с гледка към джунглата, и да планираме следващата си стъпка.

amed-1-2

Въпреки че през октомври се връщаме към Бали, островът ще ми липсва, независимо от тълпите туристи. Местните хора са ведри и вечно усмихнати, а природата и културата образуват естествена симбиоза, в контраст със западния свят.

general-ubud-1

Притегателната сила на Бали, все пак не можа да ме отклони от всичко останало, което предлага Индонезия, така че се отправяме към следващото приключение – островите Гили.