След няколко дни потеглям на първото си соло пътуване – за 5 седмици ще обиколя Тайланд, Лаос и Камбоджа, съвсем сама. Никога не съм вярвала, че ще събера куража да направя нещо такова а сега се питам за причините да го направя.

Всеки път когато разкажа на някого за пътешествието, получавам една от тези две реакции:

„Леле, това е велико! Ще си изкараш адски добре и ще се запознаеш с толкова нови хора! Това пътуване ще ти промени живота. Смела си и с всичко ще се справиш.“  

Срещу,

„Сама?! Е защо сама? Ама…там познаваш ли някого и къде ще спиш? Много си смела…аз това не бих го направил/а“ (докато пристъпва назад и ме гледа съжалително).

Снимка: kooikkari

През последните месеци чух много вариации на тези две становища, но всяко едно от тях включваше някаква „смелост“. Това ме накара да се замисля дали това, което правя ще е вид духовно преживяване или просто необмислена тъпотия. Второто ми е значително по-познато,  така че реших да се вгледам но-надълбоко в причините да тръгна на път сама.

1.Намерих евтини билети

Признавам си от самото начало, за да не ни стане неловко нататък.

2. Пристрастявам се към София

Обичам града си – София е най-зелената, а и най-евтина европейска столица, хората са весели и рядко има вечер, в която да не се случват поне 5 приятни събития. Имаме си легендарна паркова култура, която не отстъпва на градове като Берлин и Париж, а изкуството е навсякъде. Особено през пролетта, когато градът се събужда и вдишва със звън на бирени бутилки, е трудно да напуснеш тази бохемия.

Снимка: Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia

От друга страна, селото ни може да е широко и готино, но това не го прави по-малко село. Не помня кога за последно се запознах с някого, с когото да не делим общи приятели. Това води до някои неудобни разкрития, а и си е малко скучно. Освен това, настроенията на града са толкова заразителни, че ако остана още малко ще дам всичките си пари за „тренди“ дрехи и барове. Е, от време на време и по някоя битова сметка, но само след второто предизвестие за спиране.

Обичам те, София, но имам нужда от лично пространство.

3. Не искам да чакам някой да ми изпълни мечтите

Ако трябва да сме честни, никога не съм планирала самостоятелно пътуване. Само че, докато бях в Индонезия предното лято, видях как много млади момичета и момчета го правят, без да имат кой знае какви пари, опит или специални дарби. Това ме накара да се замисля, че може би не е толкова страшно да пътувам, когато го искам, а няма с кого. Близките ми хора си имат техни мечти, за които предпочитам да ги подкрепя, вместо да ги врънкам да изпълнят моите. Разбира се, винаги е най-приятно да споделиш преживяванията си с тези, които обичаш. И все пак, струва ли си да чакаме някой друг, за да сбъдваме мечтите си?

Снимка: Contrabond.com

4. Страх ме е от „после“

„Ще го направя някой ден“ ми звучи като присъда. Естествено, всички правим планове за бъдещето и се подсмихваме на патоса с живота за мига. Само че колкото и внимателно да планираме, понякога се намесват съвсем стъписващи фактори и „после“ никога не идва. Убедена съм, че в живота на всеки има поне 2 примера за мечта, паднала в бой с после-то.

Стряскащо е да си го помисля, но животът е крайна величина. Тъжно ми е, че близки хора поставяха желанията и нуждите си някъде в бъдещето, докато бъдещето им не свърши. Благодарение на тях обаче знам, че няма по-добро „после“ от сега.

Снимка: Contrabond.com

5. Имам нужда от среща със себе си

Като изключим няколко дни тук-там из Европа, в очакване на приятел да пристигне, никога не съм пътувала сама. Напоследък осъзнавам, че се справям чудесно със задачи, които до скоро ми изглеждаха свръх силите ми и сега искам да видя целия свой образ, напълно разголен.

Едно пътуване на хиляди километри от близките ми, комфорта на познатия манталитет и сигурността на дома, крие неизвестности от всякакъв калибър. А какъв по-добър начин да разбереш кой си, от това да повикаш неволята? В този момент от живота си се чувствам объркана на много нива, но усещам, че предстоящите предизвикателства ще ме срещнат с истинското ми, голо Аз и ще ми вдъхнат сили.

6. Светът е твърде голям

На стената срещу леглото ми виси скреч карта на света. Хем ме вдъхновява, хем виждам каква миниатюрна част от света съм преживяла. Лесно е да се капсулираме в познатото и комфортното, да си направим гнездо в нашето кътче от планетата и то да се превърне в целият ни свят.

Въпреки че домът и близките ми се незаменими, в мен гори любопитство и не ми дава мира. Този свят е толкова голям и интересен, а времето, отредено ни на него толкова кратко, че ми се струва престъпление към себе си да не видя и опитам всичко, до което мога да се докопам.

Искам да изпитвам разтърсващи преживявания и да напълня живота си с велики истории!

Снимка: Wanderlust Overloaded

И така, няколко дни преди пътуването, в тялото ми се заформя пого от какви ли не емоции. Да, тръгвам на път сама, но винаги ще съм благодарна, че има кой да помогне с тежестта на душата ми. Страх ли ме е? Разбира се, но точно това го прави толкова сладко!

A вие бихте ли пътували сами? Споделете мнението си под статията. [/vc_column_text][/vc_column]

[/vc_row]