С една от известните нискотарифни компании, Атина вече е само на час път от София. Напук на първоначалните ми надежди се оказа, че времето в гръцката столица не е много по-топло отколкото в българската. За сметка на това Атина е доста по-интересен и „жив“ град, отколкото очаквах. Прекарахме там един дълъг уикенд (от четвъртък до вторник) и успяхме да попием града, като в същото време избегнем туристическите истории. Как и защо? Скролнете надолу 🙂

Ама защо без туризъм?

Не че има нещо лошо в Акропола и всички други древни останки, дори напротив. Страхотно е, че имаме възможност да пътуваме във време през тях и да се докоснем до цивилизации, от които можем да научим много. Само че понякога човек просто не е в настроение за археология и толкова.

Именно това се случи с това пътуване до Атина – Акрополът и всички останали исторически и туристически забележителности не бяха на дъното на списъка, ами съвсем изскочиха от него. Всъщност, за да бъдем съвсем честни, изобщо не попаднаха там. И понеже за тях можете да прочетете на около милиард други места, тук ще намерите нещо различно – Атина, минус туристическия булшет. Без опашки за билетчета, без групи, които се изсипват от автобус и вадят енометрови фотоапарати.

Вместо това, нашата Атина беше разходки из интересни кварталчета със забележително улично изкуство, странни галерии за модерно изкуство (с плюшени вагини!), хапване на бърза и бюджетна, но здравословна храна и като цяло – релакс по гръцки.

Това е картата, по която можете да се ориентирате за местата в Атина, за които говоря тук.

https://drive.google.com/open?id=1zslnlXAt7vr7Gxa8NB1hQDZb5x5NGsJq&usp=sharing

Free Walking Tour – Туристи по бързата процедура

Във всеки град, в който отида, обичам първо да направя една обиколка с Free Walking Tour. Ако случайно никога не сте чували за тях – това са пешеходни разходки, които се случват в големите градове по цял свят. Няма такса, но е прието накрая да оставите някакъв бакшиш. Обикновено е доста интерактивно преживяване, на което се запознаваш с интересни хора, научаваш основните наща за историята на мястото, политиката, културата, храната, какво е да живееш там и въобще – резюмиран вариант на всичко, което те интересува.

Арката на Адриан в Атина – от тук започва Free Walking Tour

В Атина, гидът ни Харис определено ме разочарова, а с тези турове цялостното преживяване зависи най-вече от гида. През цялото време звучеше дискриминативно и неуважително към други култури, етноси и въобще – различия. Най-много ме подразни, когато обясни, че гърците нямало какво да правят в България, освен да карат ски през зимата. Докато, видиш ли, когато ние отидем в Атина има много какво да видим и да правим. Познайте дали това не изяде бакшиша му…

За сметка на този неприятен човечец обаче се запознахме и пийнахме с Асма Бът – англичанка от индийски произход, която обикаля 21 страни от ЕС за 29 дни (преди Денят Брекзит), а след това ще пише по темата за BBC.

Хапване

Атина предлага добро разнообразие за вегетарианци и вегани. Все пак ние хапвахме основно фалафели и друга бърза храна, но все здравословна, като например борито салата в мексиканското местенце Grexico. В картата на Атина, която съм прикачила тук, местенцат за хапване за отбелязани в зелено.

Уличното изкуство на Атина

Не очаквах, че Атина ще е такава гореща точка за всякакви форми на улично изкуство. Най-добрите места, на които да отидете за тази цел, са Анархисткия квартал и Гази.  

В Анархисткия квартал седи тази табела, която пояснява защо тук, както и на много други места, графитите са политически протест срещу агресията и несправедливостта.

Атина за не-туристи

Паната, които най-много ме впечатлиха не бяха най-големите, а по-скоро с най-силна гледна точка или поне най-силно отразена в моите очи. Понеже не вярвам в мотото на христоматията „Какво е искал да каже авторът“ не бих си и помислила да се впускам в интерпретации. Вярвам, че изкуството съществува за да създава емоция, да подтиква към мисъл и движение. Какво точно се е въртяло в главата на човека, който го е създал, вероятно винаги ще си остане поне донякъде забулено в мистерията на неговата си съдба. Затова тук споделям снимки на любимите ми улични изображение, а всеки може да прецени за себе си какво вижда в тях и да ги усети. Или пък да не ги 🙂

Атина за не-туристи
Атина за не-туристи

Галериите

През последните ми пътувания галериите за модерно изкуство заемат ключово място в не особено подредената програма. Имам теория, че за да можем да разберем класическото изкуство, трбява да знаем много за периода, техниката, историческия контекст и тн. От друга страна, модерното и пост-модерно изкуство резонира по-лесно със съвременния човек, защото успява да изкара силна реакция, дори да шокира, без да са нужни задълбочени знания. Точно защото модерното изкуство резонира най-ясно с мен, винаги избирам точно тези галерии. В Атина посетих три – изложбите ми се сториха най-интересни, а и самите сгради си струваха.

Rebecca Camhi – Faces/People

Прикрита сред звънците на една неокласическа сграда в китайския квартал на Атина, ще намерите тази галерия само ако я търсите. Няма никакви табелки или други издайнически елементи, освен дискретният надпис на един от звънците. Натискате го, вратата към симпатично дворче се разтваря и вътре ви чака любезна кураторка, която говори перфектен английски, но ви оставя да си разглеждате на спокойствие. Честно казано не знам защо не я разпитах за изложбата, както направих в следващата галерия. Но все пак тук, колкото и да са абстрактни някои от произведенията в колекцията Faces/People, емоцията е достатъчно ясно уловима и без твърде много думи.

Може би прекарах повече от половината си време в галерията с фотоалбума „Suburbia“ – снимките излгеждаха като да са правени в средата на миналия век, а заглавието е очевидна препратка към животът, който се крие под гладката повърхност на американските семейни предградия.

The Breeder

Една от най-яките локации за модерно изкуство, на които някога съм била. Уличката, на която се намира, е малка мърлява пресечка в някакъв микс от китайски и бежански квартал. Стените са нашарени с графити, а хората се обръщаха учудено, докато се оглеждах за някакъв помен от галерията. Нито табела, нито надпис, нито нищо.

След като се почудих известно време, забелязах знамената на една от сградите, които ми се сториха познати от снимките на галерията. Отдолу – огромна метална врата. Бях сигурна, че зад нея се крие гараж, пожарни коли или нещо подобно. Все пак реших да натисна малкия червен бутон на средата, което подейства като „Сезам, отвори се!“ Вратата, висока около 4 метра и дебела около половин, се разтвори пред мен, а вътре ме чакаше млада, доста ентусиазирана кураторка.

Изложбата на първия етаж, на Сократис Сократос, ми се стори ненужно претенциозна. Самият факт, че някой си позволява да използва за псевдоним името на един от най-великите световни мислители за мен означава, че този пич има доста високо мнение за себе си. Но пък научих какъв е правилният начин да вадиш човек паднал от кораб. Знание, което се надявам никога да не използвам.

Горният етаж беше по-впечалтяващ, въпреки че артистът Аристейдис Лапас (който срамежливо се разхождаше из галерията с някаква приятелка) ми се стори свтлинни години по-малко претенециозен от „Сократис Сократос“. Идеите му бяха доста графични, на моменти насмешливо-сексуални. Огромният им размер и ярките цветове ме накараха да грейна отвътре. Точно това търся в едно изкуство – да размърда вътрешностите ми.

Atopos CVC

Когато нещо е ярко, страстно, идейно, забавно и в същото време с кауза, просто не можеш да си изкривиш душата. Докато Breeder беше най-интересната изложбена зала, която съм виждала, то в Atopos се е скрила най-лудата, провокативна и весела изложба. Подтиква възраснтите да си пропомнят детската радост, като в същото време набляга на важни социални въпроси и така ни напомня, че всъщност всички сме деца, които имат нужда да се забавляват и обичат, а сеграгацията на какъвто и да е принцип е ненужна политическа измислица. Ето, и аз започнах да анализирам, въпреки че обещах да не го правя. Затова спирам дотук и ще оставя снимките да говорят вместо мен 🙂

Разходките

Въпреки че Атина не е малък град, централната част не е чак толкова голяма, че да не може да се обиколи пеша. Ако ви идва вповече, билетът за градски транспорт е 1.40 евро за 90 минути (9 евро за 5 дни, има и други варианти), а освен това можете да си вземете колело или тротинетка под наем от улицата, с апликацията Lime. Въпреки че на няколко пъти използвахме метрото и тротинетки (с тях няма да скучаете J), през повечето време обикаляхме пеша, а следващите няколко локции се превърнаха във фаворити.

Хълмът Ликабетус

Това е най-високата точка в центъра на Атина, като до нея можете да стигнете пеш или с лифт. Първият вариатн не е сложен, защото целят път нагоре е павиран и има стълби, нито пък е особено дълъг. Все пак ако е горещо или нямате време лифтът е добро решение. За мен лично пътят до върха беше по-приятен от самата точка, понеже горе има доста хора, църква и ресторант. Гледката обаче си струва, въпреки че е малко стряскаща – накъдето и да погленеш има само бетон, целият хоризонт, чак до морето, е покрит с него.

Атина за не-туристи
Атина за не-туристи

Анархисткият квартал и хълмът Стрефи

В това място уж не влиза полиция, има доста емигранти, графити, мирни протести за свобода и равенство – изобщо, квартал с характер, който си струва разходката. Попаднахме на съботния пазар за плодове и зеленчуци (на различно място е всеки ден от седмицата), който заема цяла дълга улица, отидохме до няколко секънд хенд магазина, а накрая гледахме залеза от хълма Стрефи.

Според Culture Trip не трябва да замръквате там. За нас обаче се оказа не само напълно безопасно, а и супер приятно. На върха се запознахме с група от мароканец, финландка и сириец, които озвучиха залеза с френски рап.

След това, на главния площад в квартала, разни хора си бяха направили огън от дървено пале. Хем ни беше студено и искахме да се посгреем, хем се чувствахме някак неудобно да се приближим до чужд огън и то след като определено се отличавахме от останалите там. Точно направихме няколко плахи крачки и един от хората, доста бедно изглеждащ и в инвалидна количка, ни покани да се приближим, при това на английски. Атмосферта беше приятелска и нито за момент не сме се притеснявали, макар че честно казано не знам как бих се чувствала ако бях там сама.

Плака и Монастираки

Плака е най-старият квартал на Атина, а Монастираки е точно до него. И в двата ще намерите малки симпатични къщички, сгушени по бреговете на павирани улици, кафенета, ресторанти и 5-часов хепи ауър, в който чаша вино е 1,5 евро 😉 В Монастираки има и бит пазар разделен на две части. Едната е на малък площад, на който се продават старинни мебели, лампи и всякакви антични джуджурии, които да направят домът ви еклектична смесица от ваши си странности 🙂 Аз не си взех нищо, но бит пазарите винаги са ми любима дестинация – най-близкото до пещерата на Али Баба, което имаме в съвременния свят.

Другата част от пазара представлява смесица от сувенири (например ключодържатели-пениси), гръцки сандали, Найкове, бижута, зехтин – сещате се. Тук можете да намерите дреболии като картички и магнити на по-ниска цена отколкото в Плака.

Атина за не-туристи
Пазарът на Монастираки, точно преди затваряне

Гази

Не очаквах, но Гази се оказа едно от любимите ми кварталчета в Атина. На пръв поглед не е нищо особено, но старите, запустели сгради и интересното улично изкуство го правят доста привлекателен, поне в моите очи.

Секънд Хенд

Поредната графа, която вече не изпускам в нито един град. Предварително проучвам най-интересните пазари и секънд хенд магазинчета, за да обиколя колкото се можете повече от тях, в търсене на находки.

Магазини

В Атина минах през всички секънд хенд магазини отбелязани на картата, че и няколко отгоре, но останах доста разочарована. Предпочитам да си купувам секънд хенд неща, защото е много по-екологично и по-лесно можеш да изразиш себе си през дрехите без притеснението, че всеки втори изглежда по същия начин. Писала съм за това в блога вече няколко пъти. Любовта ми към този вид пазаруване обаче не включва дрехи, които са толкова винтедж, че направо ти изваждат очите с дъха си на касетка по аеробика от 80-те. Асортиментът във всеки от по-извесните секънд хенд магазини в Атина беше точно такъв.

Да не говорим, че дрехите и обувките не бяха никак запазени, което далеч не беше отразено в цената. Например в Анархисткия квартал влязохме в Yesterday’s Bread където купища износени кецове Converse бяха натъпкани до пръсване едни върху други в един рафт. Цената? 30 евро за чифт…

Неделен бит пазар на Ависиниас

Тръгва от малко площадче и така, сергия по сергия, се разпростира няколко улици нататък, по протежението на улица Ерму. В сърцето на пазара, площада, се продават най-вече антикварни мебели. Не съм проверявала цените, понеже нискотарифните авиокомпании не гледат с много добро око на скриновете от масивно дърво с кристални дръжки в багажа. Но пък определено не насладих да си отварям чекмедженца, да прокарвам пръсти по изящни орнаменти и просто да попивам изобилието от странни, вехти, прекрасни интериорни бижута.

По-нататък се намират и всякакви други „съкровища“ – книги, плочи, сервизи, картини, бижута, кожени изделия. Намерих си нещо, с което много се гордея – функционално, красиво и изчиствено оригинално портмоне Moschino. По принцип не нося кожа, освен ако не е секънд хенд. Доста съм обмисляла този въпрос и вярвам, че по този начин хем не стимулирам производството на още кожени изделия с парите си, хем давам приноса си за това вече използвани предмети да бъдат максимално оползотворени. Така че това велико портмоненце и 7-те евро, за които го спазарих, се вписват отлично в идеята.

Настаняване

Атина стана 5-ият път, в който разменям дома си с някого и този начин на пътуване ме привлича все повече. За нищожна цена (като застраховка към сайта) и депозит (който се връща, ако не сте счупили или повредили нещо) прекарахме 5 дни в огромен, артистично обзаведен апартамент в центъра на Атина, със слънчева тераса достатъчно голяма за мачове по волейбол. В същото време, притежателят на апартамента дойде в София и си изкара страхотно! Заради историите, които качвах в Instagram, доста хора ми писаха за да ме питат как точно работи размяната на домове. Но това тук е само тийзър 🙂 Статия по въпроса ще пусна следващата седмица.

А до тогава – какво мислите за Атина? Кои са любимите ви места, ходили ли сте на някои от тези, които аз описах и какво бихте препоръчали да видя следващия път? Идеите и мненията ви ще ми бъдат много полезни, понеже определено бих се върнала в Атина. Споделете с коментар под статията или се свържете директно с мен във Фейсбук.