Това интервю е сегмент на тема от 3 части, за това как да откриваме възможности сред провалените планове. Основната статия, с простичко психологическо упражнение, можете да прочетете тук. Другото интервю, с пътешественичката Цвети Митова, е тук. 

Борислава Якова е психолог, семеен консултант, майка и невероятна жена, която много се гордея, че познавам. Учихме заедно, по време на бакалавърската си програма по психология и въпреки че след това всяка от нас тръгна по своя собствен път, винаги сме подкрепяли работата една на друга. Затова съм много щастлива, че сега, когато Борислава официално отвори кабинета си, успяхме да проведем този разговор за провалените планове и възможностите, които се появяват от тях. 

Как да превърнем провалените планове в нови възможности
Борислава и нейната дъщеря Дара

Можете да прочетете интервюто с Борислава по-долу и да я последвате в Инстаграм тук. Много ще ни бъде интересно да чуем как ви е повлияло прочетеното и какви мисли са се появили във вас. Можете да ни разкажете в коментарите отдолу или в социалните медии .

Каква е първата ти реакция, когато плановете тръгват да се „провалят“?

Бих разделила отговора си на два периода – преди раждането на детето ми и след това. Преди Дара бях много крайна и реагирах остро, когато плановете се “проваляха” по причини зависещи от други хора. 

Но откакто се появи Дара, и изобщо когато човек има дете, вижда колко много неща не зависят от него. Това, което правя сега, е да намеря нов начин да сбъдна желанията си. Откривам възможности в друго време или място. Научих, че децата ни правят много по-гъвкави и адаптивни. 

А накъде насочваш мислите и действията си в следващия, по-осъзнат момент?

Започвам да мисля как мога все пак да направя това, което ми се иска. Не се отказвам и продължавам. Нагласата ми е, че каквото има да се случва, то ще се случи, въпрос е на търпение и време. 

Би ли ни разказала за една ситуация, в която „провален“ план е създал пространство за нова възможност?

Сега се сещам, че много исках да уча журналистика, вместо психология. Отидох на изпита и писах есе по зададената тема. Мисля, че есето ми се получи супер, но в последния момент обърках правописа на една дума и не ме приеха журналистика. Имах 3 заради тази правописната грешка. Но това много ми помогна да си избера психология – професията, която всъщност чувствам като своя. 

И още една случка – тази година станах на 30 и  както много други хора, празнувах рождения си ден абсолютно сама, без никакви близки, освен детето си. Това ми помогна да преосмисля колко простичко може да бъде всичко и как придаваме излишна тежест на неважни неща. 

Какво би искала да знае твоята малка дъщеря Дара за плановете и психичната пластичност?

Много искам да бъде гъвкава, защото смятам, че това е едно от най-важните качества за нашето време. Не харесвам фразата, че “Плановете са за да се променят”. Бих искала да знае, че плановете са за да ни очертаят рамка, да ни дадат предвидимост за нещата, които бихме искали да ни се случат. Но искам и да знае, че е важно да оставя пространство за случайност и хаос, които понякога вършат много добра работа. 

Бих искала да се отнася към плановете си като към пътуване – да знае каква е крайната ѝ цел, но ако по пътя види страхотно място, хубави хора или приключение, в което да се впусне, да не се колебае и да знае, че това няма да я отклони от целта. Тъкмо напротив. Може да направи пътуването по-запомнящо се и обогатяващо. 

Интервюто с Борислава Якова е сегмент от тема в 3 части, за това как да открием нови възможности на мястото на “провалени” планове. Можете да прочетете основната история, с упражненията в нея, тук. А другото интервю, с пътешественичката Цвети Митова, ще намерите тук.