Напоследък много продукти се брандират като еко-био-супер органични, докато в действителност са отвара от петрол и емулгатори, забъркана в някой китайски експлоататор на детски труд. Оказва се обаче, че в България разполагаме с алтернативи, които са не само наистина екологични, но и парите от тях отиват за добра кауза. Крият се в Жаблянския манастир.

В квартала, в който живея, има малко дървено магазинче, а над вратата виси табела с надпис „От манастира“. Там твърдят, че продуктите им са от планински манастир, където животните са пасли на свобода, а след това са ръчно доени.

Чиста храна от Жаблянския манастир

Прозвуча ми твърде хубаво, за да бъде истина. В повечето ферми, добитъкът яде антибиотици и евтини изкуствени смеси, вместо да хрупа сочна тревица. Освен това, доенето с машини уврежда вимето и причинява болка на животните, въпреки че ускорява работата на хората.

Конгломератите, с надпис „био“ явно са посели обилно съмнение у мен, и затова реших, че трябва да проверя дали рекламата е вярна или това е поредната маркетинг примка.

Как да стигнете до манастира

Село Жабляно се намира на 85 км. югозападно от София, а мъжкият манастир „Св. Йоан Предтеча“ е на около 5 км от центъра на селото, и около 3 км от гара Жабляно. Срещу кметството и централният площад на селото, се оглеждайте за едва-забележима табела, указваща посоката към манастира.

Чиста храна от Жаблянския манастир

Ако си нямате УАЗ-ка, Лада Нива или трактор, най-добре паркирайте колата си на разширението след железопътните релси на гарата и извървете разстоянието до манастира пеш. Така, хем ще се разходите, хем ще спестите на колата и себе си потрес, ужас, и ремонт.

Чиста храна от Жаблянския манастир

Тръгнете ли от гара Жабляно, следвайте така да се кажа „главният“ кален път, който, след няколко километра изкачване, ще ви изведе право пред вратата на манастир „Св. Йоан Предтеча“.

Чиста храна от Жаблянския манастир

Първи впечатления

Манастирът има безспорна културна, историческа и духовна ценност. Нашата цел обаче беше да видим животните, да поговорим с хората, и да разберем дали има смисъл да гласуваме с парите си за продуктите на манастира.

Чиста храна от Жаблянския манастир

Бяхме посрещнати от послушник А. – не съм виждала човек, който в по-пълна степен да олицетворява думата „благ“. Отдаден не само на духовната, но и на физическата работа, той точно се покатерваше през вратата на един трактор. Когато се извинихме, че сме се озовали пред манастира точно на обяд, послушникът ни увери, че техните врати винаги са отворени. Въпреки че ходеше трудно, веднага се съгласи да ни заведе до обора на животните.

Чиста храна от Жаблянския манастир

Докато вървяхме, разказа как животните сами отиват на паша, сред ярко зелените поляни на билото, а привечер послушниците само трябва да намерят старото си овчарско куче, което ги завежда право при стадото. Любимци на послушник А. били овните – е вярно, понякога го бутали, но само на игра.

Работните дрехи и простичкото, дървено кръстче, увиснало на връв през врата на послушник А., бяха в пълен синхрон с думите му. Според него, не материалните блага са важни, а това човек да има добра душа.

За животните

Със задоволство се уверихме, че в този случай рекламата е абсолютно вярна – животните на само пасат напълно свободни, а и се доят ръчно, като според послушникът, за един час издояват 40-50 овце и няколко крави. За жалост, все пак в манастира планират въвеждането на машинно доене, но пък за сметка на това бяхме зарадвани, от нещо неочаквано – монасите не колят своите животни и не ядат месо.

Чиста храна от Жаблянския манастир

В обора заварихме няколко овчици, кокошки, едно новородено теленце, което облиза обектива на фотоапарта, и пълната противоположност на послушник А. Тази контрастна личност ни се похвали, как рушал гнездата на лястовиците, в момента, в който малките се излюпели, завърза разговор за татуировки, а след това се оправда, че обикновено се обличал по-добре. Послушник А. ни показваше своите любими овни, които душеха и ближеха ръцете ни през пролуките на дървената ограда. В същото време, неговият антипод се похвали как веднъж ударил онзи овен, който в  този момент докосна с розовото си носле показалецът ми, толкова силно, че за малко да го убие.

Чиста храна от Жаблянския манастир

Този мъж, чието име не поисках да науча, се оказа пресен жител на манастира. Питам се дали духовният живот ще вдъхне благост и в неговата душа или ще му трябва много повече за да се справи с травмите, които диктуват това поведение.

Историческата стойност на манастира

След бурята от емоции, която никога не съм подозирала, че един обор може да предизвика, се отправихме към самия манастир.

Чиста храна от Жаблянския манастир

Израснал от скалите, потопен в планинско зелено, жаблянският манастир „Св. Йоан Предтеча“ има дълга и богата история. Датата на основаването му не е известна, но се знае, че е бил разрушаван и изграждан няколко пъти. Бил е източник на просветление за местните хора, а през годините е бил и мъжки, и женски манастир. В момента, обителта е дом на шестима души, а игуменът посреща туристи и поклонници с отворени обятия. Освен всичко останало, манастирът е уникален и с факта, че монасите служат по стария православен календар, което е обвързано със специфични ритуали.

Чиста храна от Жаблянския манастир

Чиста храна от Жаблянския манастир

До манастирската чешма, която надзърта иззад зелена пелена, игуменът беше посрещнал други гости. Разказваше историята на манастира и ние също се присъединихме. Личи си, когато някой говори с любов и въодушевление, с желание да даде повече, отколкото да вземе. Затова не бих си позволила да иззема ролята на игумена и да пресъздам хрониките на „Св. Йоан Предтеча“.

Чиста храна от Жаблянския манастир

Но пък препоръчвам на всеки да извърви пътя до зелената чешма на манастира. Няма значение дали сте религиозни или не. Поседнете до игумена и се потопете в атмосферата на това контрастно място. Със сигурност ще си тръгнете с храна за размисъл.  

Потеглихме удовлетворени така, както само среща с природата, животните и добрите хора, могат да изпълнят душата. Различни и по своему чаровни, жителите на манастира „Св. Йоан Предтеча“ успяха да ми вдъхнат вярата, че рекламата може да бъде реалност, а не само маркетингов трик.

Чиста храна от Жаблянския манастир

Чистите и вкусни продукти на „Св. Йоан Предтеча“ носят името на манастира и се продават в няколко софийски магазина. Манастирът „Благовещение“, край Кюстендил, пък е побратим на „Св. Йоан Предтеча“ и запасява софийски магазини с плодове, зеленчуци и риба.

Кои са вашите любими манастири в България? Споделете с коментар под статията ?

[/vc_column_text][/vc_column]

[/vc_row]