Това интервю е сегмент на тема от 3 части, за това как да откриваме възможности сред провалените планове. Основната статия, с простичко психологическо упражнение, можете да прочетете тук. Другото интервю, с психолога Борислава Якова, е тук

Следвам Цвети и пътешественическия дневник на семейството ѝ в Инстаграм от известно време (можете да го направите тук). В платформа пълна с добре режисирано съдържание, Цвети винаги е изпъквала за мен като автентична и вдъхновяваща жена. Не само споделяме много убеждения и ценности, но и винаги ме докосва начинът, по който тя говори за природата и другите хора, с много любов и уважение. Много съм щастлива, че с Цвети имахме възможността да проведем този разговор за това как да открием възможности в “провалените” планове и се надявам за вас също да бъде ценно. 

Как да превърнем провалените планове в нови възможности
Цвети и синът ѝ Борис

Ще ни бъде интересно да ни разкажете какви мисли и чувства са се породили във вас, докато четете интервюто. Можете да го направите в коментарите или в социалните медии. 

Как осъзна, че „провалените“ планове всъщност могат да бъдат възможности?

Началото на моето по-осъзнато Аз се зароди преди около 10 години. Отне доста време и разбира се в момента постоянно надграждам.Това е един нестихващ процес. 

В онзи период от живота си често се чувствах тъжна, депресирана, изнервена. Нямах търпение и исках всичко да се случва на мига. А когато плановете не се изпълняваха както аз си ги представях, изпитвах разочарование и демотивация. 

Усещам като повратна точка една неделя, когато попаднах на книгата “Вяра, Надежда, Любов”, която ми помогна да променя посоката си. След това начало, годините минаваха, а аз претърпях какви ли не трансформации и уроци, докато не осъзнах, че всичко, което ми се случва е пряко следствие от мислите и изборите ми. 

Започнах да гледам на света като на едно цяло: “Каквото изпратя, това и ще получа.” Така постепенно възприех, че всичко, което ми се случва, е именно най-доброто за мен в дадения момент. Разбира се, събитията невинаги са приятни, но аз неизменно избирам да ги приемам като уроци. Помага ми! А като измине време виждам и на практика, че са били ценни уроци.

Научи ли се човек да бъде търпелив, да се радва на настоящия момент и да благодари за всичко, което има, ще му се даде и това за което мечтае. А така ще започне и да приема,че няма провалени планове, само нови възможности!

Какво би казала на приятелка, която се ядосва или тъжи, че планът ѝ е пропаднал?

Моята първа реакция и съвет в такъв момент е да ѝ кажа, че най-доброто предстои. Щом нещо се е провалило, значи е за да намерим това, което ще ни донесе хармония, любов и удовлетворение. 

Но с годините разбрах, че човек трябва да бъде готов и да иска да поеме този отговор.

Само човек, който е на кръстопът (така наричам хората, които са поели по пътя към по осъзнатото си АЗ, но в дадени моменти се изгубват) може да повярва с душа и сърце, че най-доброто наистина предстои!

Би ли ни разказала за една ситуация, в която „провален“ план е създал пространство за нова възможност?

Имам такива ситуации в изобилие. Сега например се сещам за екскурзия отпреди няколко години, която организирахме с приятелки и половинката ми. Трябваш да пътуваме за Тенерифе, през Барселона. След като всичко беше организирано и резервирано, полетът до Барселона беше отменен. Така плануваното щеше да пропадне. 

Но когато човек е настроен, че всичко се случва по най-добрия начин не мисли за провала, а вижда възможностите.  

Решихме да тръгнем по-рано и да пътуваме с кола до Барселона. Така успяхме да посетим Кан, Ница, Монако, Милано и да си напазаруваме неща, които иначе нямаше как да пренесем. А накрая дори ни обещетиха с ваучер, който по-късно използвахме за друго пътешествие. 

В крайна сметка, от създалата се ситуация извлякохме много повече ползи,  отколкото негативи.

Личното убеждение на нашето семейство е: “Всичко се случва по-най добрия начин”.

Какво би искала да знае твоят син Борис за плановете и психичната пластичност?

На мнение съм, че първите седем години са най-важните в развитието на един човек. Затова с баща му разговаряме и се държим с него като с голям човек. Разбира се, обясняваме някои неща по детски, но никога не го лъжем и залъгваме, само за да изпълни нещо. От малък го оставяме да прави свободния си избор. 

Иска ми се да му предадем, че няма невъзможни неща. Всеки сам гради реалността си и винаги има избор, а изборите определят живота. Най-важното е да слуша вътрешния си глас, да не се примирява с това, което не му носи удовлетворение и хармония. Да не следва обществената рамка, да не се сравнява и обременява с това “какво ще кажат хората”.

Убедих се, че щастието е избор и затова бих искала синът ми да оформя приоритетите си така, че винаги да се чувства щастлив. Да има планове,мечти и цели, но да не забравя, че най-важният момент е настоящият. 

Има ситуации, в които се питам дали усилията ни имат смисъл, след като той ще се отдели от нас и животът може да го завърти в противоположната посока. Но в следващия момент си казвам: “Ние ще му дадем стабилна основа, от оттам насетне всичко е в неговите ръце.”

Интервюто с Цвети Митова е сегмент от тема в 3 части, за това как да открием нови възможности на мястото на “провалени” планове. Можете да прочетете основната история, с упражненията в нея, тук. А другото интервю, с психолога Борислава Якова, ще намерите тук.