Зимният ми ден в Букурещ започна неочаквано добре, като съвсем случайно се запознах с италианеца Джовани и рускинята Ана в хостела си. Те ми дадоха ключ към града, упътиха ме към няколко галерии и заляха преживяването с ярка боя.

Първата ни спирка беше неаполитанска пицария, където Джовани (неаполитанец) ни почерпи и сложи някакви мъглява щрихи за това как италианците в Букурещ са общност, която много се подкрепя, а той самият познава доста от тях. Постоянно отбиваше въпросите ми за това с какво точно се занимава и как се е озовал в Букурещ,  така че просто се оставих на насладата да прекарам малко време с хора, за които нищо не знам и никога нищо няма да узная. Тези срещи могат да бъдат страшно освобождаващи и ако досега не си прекарвал следобеда с напълно непознати – пробвай да го включиш в следващия си трип, страхотно е 🙂

Музеят на кича в Букурещ

Адрес: Strada Covaci 6, București 030094, Romania

Работно време: Всеки ден, включително понеделник, от 12:00 до 20:30

Входна такса: 30 леи, в недея – 20

Музеят на кича

Музеят, в който Джовани ни заведе е една от най-добрите галерии в Букурещ. Хем е скрит в стената, хем хване ли ти погледа веднъж, вече не можеш да откъснеш очи от него. Ярки стени, Джизъс, който помахва с ръката на Мики Маус, и част от Седемте джуджета те посрещнат на стълбите. Това е музеят на кича и няма как да го сбъркаш за нещо друго.

Експозицията, разделена на теми като „Дракула“, „Религиозен кич“, „Цикански кич“ и „Социализъм“ е частна колекция събирана с години, която в крайна сметка станала толкова обширна и абсурдна, че се превърнала в цял музей.

Музея на кича

Музея на кича

Музеят на кича

Музеят на кича

Честно казано мястото е страхотно! Точно такива музеи и галерии обичам, защото шокират и оставят следа в мен, заради което ще си ги спомям и след време, дори без снимките. Много от експонатите са събрани от битпазари подобни на известния Obor в Букурещ, но начинът, по който са подредени, както и кратките весели пояснения, правят преживяването лично – можеш да се докоснеш и дори да облечеш всичко.

Да облечещ музея на кича

Тоалетната пък  върви с маркери и не само е разрешено, ами направо си е препоръчително да драскаш по плочките и огледалата. Въпреки че повечето артикули са по-скоро смешни и лековати в пластмасовата си шарения, все пак се превръщат в източник на разсъждения. Например за това как бедността те кара да искаш вещи, които да вдъхнат цвят и веселие в живота ти. Или пък защо религията, която би трябвало да е изцяло духовна, се изразява в материалния свят под формата на светещи разпятия, които да включиш в контакта.

Тоалетната в музея на кича

Докато минавахме през секцията „Комунистически кич“ с Ана се заприказвахме за нейните спомени от Русия по онова време. Разказа ми колко унижени и засрамени са се чувствали децата, когато трябвало да излязат напред измежду съучениците си, за да бъдат публично порицани. Тя – от личен опит, а – аз от истории, се съгласихме, че онова време не се е славело с кой знае каква емпатия или грижа за психичното здраве на хората. Въпреки това, едва 3 десетилетия по-късно, в бившите комунистически общества сме успели да постигнем страхотно наваксване с което мисля, че трябва да се гордеем. Ана разказа, че много млади хора в Русия са про-комунистически настроени, макар и да нямат никавка реална представа какъв е бил животът по онова време.

Галерии музеят на кича в Букурещ

След музея се разделих с Ана и Джовани, за да хапна топла супа в ултра популярното Ciorbarie (верига е, ще ги намерите на много места из Букурещ, супичките са вкусни, а персонала любезен).

Случайни съкровища и галерии

Преди да тръгна към Румъния, един приятел ми каза: „Букурещ трябва да се обикаля с местни, иначе изглежда като по-грозна София“, но не съм съгласна. Всъщност има много красиви сгради, а  на пръв поглед незабележима галерия Orizont ми изпълни душата.

Картинна галерия Оризонт Букурещ

Изкуство в Букурещ

Помещението изглежда точно като столова на някой завод или държавно училище – евтина мозайка на пода, луминисцентни лампи и чичко, който разлиства вестник докато си бърка в носа. Въпреки това изложените творби са невероятно разнообразни за такова малко и семпло пространство – от буквално изобразяване на протеси, през метафорични, абстрактни портрети и пейзажи до чист сайкъделик арт. Всичко събрано в едно, на фон а ла соц-реализъм. За жалост чичкото не ми даде да снимам (още едно доказателство, че обикновено е по-добре да правиш, вместо да питаш), но все пак успях да си открадна тази бърза снимка, скрита зад една колона, докато той решаваше кръстословицата от средата на вестника. Също работи в понеделник и, съдейки по изложбата която аз видях, e от тези галерии, които си струва да се посети, ако имаш път натам.

Да се запилееш по уличките в центъра на Букурещ

Уличките около Piata Romana ми напомниха за центъра на София – красиви стари къщи, оставени да се рушат. Някога Букурещ е бил познат като „Малкият Париж“, но ако градът не обърне повече внимание на архитектурните ценности от миналото, вероятно все по-често ще бъде асоцииран със скучни сиви панелки и ужасен трафик.

Малките улички в Букурещ

По улиците на Букурещ

Улиците на Букурещ

Самата Piata Romana пък много прилича на Руски паметник или Паметника Левски в София. Тук няма много арт и галерии, но спира линията М2 на метрото и много автобуси, включително безплатния шътъл към Thermi Bucharesti, което се превърна в следващата ми спирка в Букурещ, благодарение на съетите от хостела. Ако искаш да избягаш в някой тропически рай, насред източна Европа, Термите в Букурещ си струват. Можеш да прочетеш повече за позитивите и негативите на огромния уелнес център тук, за да прецениш дали ти се отскача.

Ако пък ти е интересно да прочетеш повече за Букурещ – като например как най-лесно да стигнеш до града и за какво да внимаваш, кликни тук.

Междувременно ще е супер, ако споделиш собственото си преживяване от Букурещ с коментар под статията. Какво ти хареса? Сещаш ли се за интересни галерии? къде да отида следващия път и какви са тайните местенца, които придават живец на града?