Изложбата „Кутия с Негативи“ е вдъхновяваща, поетична история на модерното българско изкуство. Авторката, Галина Йотова, е запечатала знакови моменти от последните три десетилетия, а атмосферата на времето се изтръгва от фотографиите й и влиза право в съзнанията и сърцата на посетителите. Според нея „добрият фотограф трябва да бъде невидим“, макар че ми е трудно да си представя как присъствието на тази изключителна жена може да остане незабелязано.

Преминах една мини-екзистенциална криза, в която ставах и си лягах с въпроси от сорта на „Добра ли съм в това, което правя?“, „Има ли смисъл да продължавам?“, „Наистина ли ставам или някак съм успяла да излъжа редакторите и читателите си, докато всъщност нямам никакъв талант?“. Беше първата ми такава, но за сметка на това в нея определено имаше цвят и жар. Например прекарах една сутрин в четене на обяви от jobs.bg и сълзи, а в друг ден писах най-съмосажалителните си съчинения. Като част от изхода, реших да напълня живота си с повече изкуство. Всъщност – цялото изкуство на света, да попия толкова, че да започна да пропускам по шевовете! Надявам се, че с това започна нова глава в живота ми, а изложбата „Кутия с Негативи“, се превърна в  една от най-важните първи сцени.

Признавам си, не знаех нищо за Галина Йотова преди да се запозная с творбите й, а и със самата нея. На 4 октомври обаче, като част от фотографската изложбата „Кутия с Негативи“ , тя представи част от творбите си – снимки на едни от най-емблематичните събитя за България през последните десетилетия, свързани с модерното изкуство.

Кутия с негативи, Галина Йотова

Снимките са изложени в минималистичен стил, подредени по години, повечето черно-бели, без претенциозни заглавия и имена. Описани са само участниците в тези естествени композиции, създадени от енергията на събитията. Творбите, сами по себе си, са прекрасни и си струва да бъдат видяни, но най-много ми повлия непринуденото изящество, с което Галина Йотова разказа за събитията, работата си и, най-неочаквано за мен – собствените си несигурности в изкуството.

Да видя как изключително талантлив артист, с впечатляваща кариера, говори за проблемите, които винаги е имал с работата си, веднага препълни пресъхналата ми чаша кураж. На рационално ниво разбирам, че всеки понякога е разкъсван от колебания, но все пак се питах дали, ако наистина съм добра в това, което правя, то не трябва винаги да идва лесно, от само себе си и музата вечно да ме е прегърнала през рамо. Галина Йотова ни разведе из изложбата с блеснали очи и отдалеч личеше, че обича работата си, а талантът й е неоспорим. Затова след като събитието приключи имах нужда да й благодаря за вдъхновението и да споделя колко важен е бил този момент за собствената ми работа. А тази прекрасна жена ме погали по рамото и с блага усмивка посъветва: „Винаги ще има моменти, в които ще ти бъде трудно, важното е никога да не се отказваш“.

Кутия с негативи, Галина Йотова

Искреността и липсата на егоизъм личат не само в творбита на Галина Йотова, но и в нейните постъпки. Повод за изложбата е дарението на част от личния й архив за Националната художествена галерия, където всеки артист ще има достъп до кутията с негативи, така че да влее в тях собственото си вдъхновение, да разкаже нови истории и отново да допринесе за социална промяна, чрез изкуство. Авторката с усмивка казва: „Не искам да трупам или да оставям нещо вечно след себе си.“ С тази липса на егоцентричен балон ми напомня за един от любимите ми цитати в „Шогун“: „Колко е красив животът и същевременно колко е тъжен! Колко е мимолетен, без минало и бъдеще, само едно безкрайно сега“. В моето „сега“, аз избирам да създавам – някои неща ще се получват добре, други – не толков, но тогава винаги ще си спомням за Галина Йотова и невероятния подарък, който ми даде без дори да подозира.

Изложбата е в Софийски арсенал – Музей на съвременното изкуство и ще остане там до 14 октомври 2018 г. След това можете да намерите негативите в кутията на Националната художествена галерия, София.

Случвало ли ви се е някой да ви вдъхнови, когато най-много сте имали нужда от това? Предайте нататък, като споделите историята с коментар под статията 🙂