В коя категория попадаме ние, хората от Източна Европа? Епидермисът ни е светъл, но къде са привилегиите на „белите хора“?

В очите на Западния свят, Източна Европа изглежда е сиво петно изтъкано от криминални улици и съмнителни субекти. В популярната култура, мъжете са представени като идиоти с прическа тип паница и тенекиен ланец, жените не са нищо повече от обикновени проститутки, а всички говорим руски и се наливаме с водка до припадък.

В много случаи е и по-лошо – хората от други части на света дори не подозират за съществуването ни. Когато кажа, че съм от България, безброй пъти съм получавала отговор от типа на: „Това истинско място ли е?“. През 2019 г. живеем в свят, в който различията се почитат като ценност, а човешките права стават все по-важни. Тогава защо източноевропейците все още сме една от най-сегрегираните и потискани групи в света? Защо постоянно ни гледат отвисоко? Защо ни се говори и плаща така, сякаш заслужаваме по-малко от всички останали? Не ни ли омръзна вече? Нашата култура е богата и интересна, ние сме ценни и способни членове на световната общност и трябва най-после да започнем да се държим така.

Стартирам Хора от Източна Европа (People of Eastern Europe POEE) като част от Contrabond, защото искам да допринеса за промяната.

Хора от Източна Европа #POEE

Всяка седмица получавам бюлетин със съобщения от редактори, които търсят идеи за статии. Всяка сдмица има поне 10, които приемат предложения единствено от POC (people of color), Latinas, LGBTQ, South Asians, Native Americans и т.н. Никога досега обаче не съм и чувала за редактор, който търси гледната точка на автори от Източна Европа.

По време на пътуванията си в Югоизточна Азия, Южна Америка и Европа се запознах с много хора от къде ли не. Винаги исках да науча повече за държавите им, манталитета там, начина на живот, популярно ли е да пътуваш. С две думи – интересувах се. Изглежда логично същото да последва, когато кажа, че съм от България. Това е регион, за който не се знае много в световен мащаб, така че да срещнеш местен е супер възможност да получиш интересна информация. И въпреки това в огромния брой от случаите логиката ми беше моментално разбивана на пух и прах.

От стотиците хора, с които съм си говорила на път, тези, които са се поинтересували от България, се броят на пръстите на едната ми ръка. В повечето случаи, разговорът протича по-скоро така:

„А ти от къде си?“

„От България“

„А…ок.“

Защо интересът се изчерпва дотук? Толкова много ли знаят „чужденците“ за нас, че да не им трябва повече информация? Личните ми и субективни наблюдения показват, че всъщност не само не знаят, но и не се интересуват. Твърче често ние от Източна Европа получаваме отношение като към третокласна сбирщина, която не заслужава човек да отдели от времето и психичното си пространство за да ни опознае.

Хора от Източна Европа #POEE

Най-лошото е, че самите ние не се гордеем с това кои сме. Въпреки че напоследък се появяват повече опити да се популяризира българската и източноевропейска култура, все още са доста спорадични.

Когато завършвах училище, много от връстниците ми планираха да продължат образованието си в чужбина. Прекрасно е човек да опознава различни култура и да се вдъхнови от идеите на други образователни системи. Само че не ми се вижда толкова чудесно как доста хора тръгнаха с твърдото намерение да „не си признават“, че са българи. Засрамени от произхода си, те съзнателно избраха да скрият от къде идват. Но защо? Дали защото смятат, че ще бъдат дискриминирани заради държавата си? Или пък защото се опасят от предразсъдъците, които техните „западни“ колеги ще имат? Може би защото не искат да им бъде лепван етикет единствено заради националността?

Хора от Източна Европа #POEE

Защо с такава готовност приемаме чужди традиции, вместо да лансираме собствените си или да оцветяваме световните с нашенски мотиви?

През лятото на 2018 г. бях в Норвегия и попаднах на фестивал, който се случва в цялата държава около Деня на Конституцията. От малки бебета до най-възрастните хора, в този ден всеки норвежец облича носия и я разхожда гордо из града. Според моята приятелка, на която гостувах там, поне 2 чифта национални одежди заемат централно място във всеки гардероб.

А колко българи, собственици на нашенска традиционна носия познавате? Знаете ли какви са шевиците и традициите от вашия край? И по-важното – искате ли да знаете? Интересува ли ви въобще и можете ли да си представите да бъдете горди с това наследство?

Защо по света хора от една етническа група, сексуална ориентация и т.н. се обединяват, заедно защитават правата си, подкрепят се и дори превръщат особеностите си в култ, а ние не го правим? Защо не представяме културата си така, че да искат да ни подражават?

Това са само малка част от въпросите, които ме мъчат през последните месеци. Може би са хрумвали и на вас. Затова искам да превърна тази част от Contrabond в платформа, през която да ги обсъдим и да популяризираме културата на Източна Европа. Да покажем, че не сме само това, което чуждите предразсъдъците диктуват.

Стартирам тази нова секция от блога за да дам гласност на това какво е да си източноевропеец в света.  Надявам се и заедно да потърсим отговор на въпроса „Защо не се гордеем със себе си?“. Искам тази страница от блога да е пространтво, на което всеки свободно да допринася и да дава идеи. Защото POEE (People of Eastern Europe) сме супер яки!

Ако и вие имате какво да кажете по въпроса страшно много искам да го чуя. Искам да живея в свят, в който да си източноевропеец е гордост, а не повод за срам. А вие?