Държа да започна този материал като ясно кажа, че никога не бих си и помислила да се отнасям с пренебрежение към която и да е професия. Всеки дава своя принос, за да функционира обществото ни и всички негови членове да бъдат обгрижени. Затова не мисля, че има по-важни и по-маловажни професии. Замислете се само какво би се случило, ако ги нямаше хората, кото бодуват цяла нощ за да събират боклука ни. Да, подготовката за някои професии изксва повече време и ресурс отколкото за други, но в крайна сметка всички са нужни. Както обича да казва баба ми: „Важното е да ходиш на работа с желание и да я вършиш със сърце.“ Дотук с прелюдията.

Източноевропеец евтина работна ръка
Снимка: Josue Isai Ramos Figuera

Преди седмица бях в Кипър – прекрасна природа, хубаво време, усмихнати хора и въобще – всякакви цветни преживявания, за които ще разкажа в отделен пост към категорията „Пътувания“, другат седмица. Навръщане от едно от тях, малък поход наречен Пътят на Афродита, минах през градчето Полис, за да си хвана автобуса обратно към Пафос, и да хапна нещо местно. TridAdvisor ме насочи към Savvas Café, с масички на централния площад, неангажираща обстановка, вкусна храна и приветливи хора.

Собственикът, дружелюбен чичко с широка усмивка, ме посрещна радушно, даде ми съвет какво да си взема и ми направи страхотно първо впечатление. Вярно, това със сигурност не е 5-звезден ресторант, но пък уютът е домашен. Докато настаняваше узото ми на масата, чичкото ме разпита от къде идвам, къде живея и дали не работя в Кипър. След като му отговрих, че съм тук просто на почивка, последва: „Ела да работиш при нас!“

Източноевропеец евтина работна ръка
„Аз съм източноевропеец. Заповядайте кафето“ Снимка: Sahin Yesilyaprak

Първоначално ми се стори супер весело: „Човекът е мил“, казах си, „Усмихнат е, вижда, че аз също съм и просто е решил, че ще бъда преимущество за ресторанта му“. А после, веднага след като изпратих засмяно съобщение на приятелка, че ми предлагат работа в мястото на което вечерям, ме осени по-реалистична мисъл. Изведнъж си припомних хората на полета ми от България и ме налегна съмнение: „Дали пък не ми предложи работа само защото мисли, че всички българи идват тук единствено заради това? Дали щеше да направи същото, ако му бях казала, че съм англичанка или французойка?“

След няколко минути, собственикът се върна, заедно с потвърждението на опасаниета ми. Въпреки опитите ми да му благодаря за предложението и да обясня, че някога съм работила като сервитьорка, но сега съм журналист с магистърска степен по психология, той настоя с намигване: „Ето, това е визитката на заведението, можеш да ни се обадиш на тези телефони. Ако искаш да работиш звънни.“ Останах без дъх и без думи.

Един от сервитьорите бетонира тезата ми като обясни, че всички българи и румънци, които някога е виждал в Кипър, идвали за да работят. „Аз съм от Гърция и там доста българи идват на почивка, но не и тук. Тук идват само за работа.“ Не знаех какво да кажа. От една страна бях ядосана на тези хора, които възприемат източноевропейците единствено като работна ръка. От друга страна, опитът учи и ако всички хора, които си срещал от дадена държава отговарят на определени стереотипи, то как да не мисиш предрасъдъците си за верни?

Източноевропеец евтина работна ръка
Снимка: Barrett Baker

По пътя от ресторантчето към автобусната сприка с разминах с шумна група български роми. След два дни с моя приятелка станахме свидетели на интересна сцена. Малко селце по залез, мъртва тишина. Изведнъж вратата на една от близките къщички се тряска с всичка сила, изскача момиче и се отдалечава с бързи, ядосани крачки, а от вътрешността на къщата забумтява някаква оглушителна музика. Точно когато момичето минаваше покрай нас, започна телефонен разговор с: „Ало, к‘во става? Уф, тоя тъпанар напра‘о ша ма побърка!“

Идеята ми беше да използвам този кратък анекдот като июстрация за един от проблемите, с които хората от Източна Европа (#POEE) често се сблъскваме. Изглежда дори в държава като Кипър, където нито стандарта нито манталитета са кой знае колко по-различни от българските, хората изобщо не могат да си представят, че не всички см там за да си търсим работа като обслужващ персонал. И все пак не мога да се ядосвам на кипърците докрай, защото съдейки по собствения ми опит в страната виждам, че сънародниците ни там не дават най-блестящия пример.

Източноевропеец евтина работна ръка
Снимка: Barth Bailey

Споделям тази случка, защото ми е интересно да разбера дали ви се е случвало нещо подобно. Какво мислите за феномена? Как бихте реагирали на мое място? Ще бъде страхотно да споделите мненията си по въпроса или с коментар под статията или във Фейбук групата People of Eastern Europe (#POEE).

Ако пък още не сте чели интервютата, които няколко космополитни млади и интересни хора дадоха за #POEE, можете да го направите тук. Гарантирам, че си струва да отделите няколко минути на гледните им точки 🙂