Преди да замина за Индонезия бях чела за древния спорт Пересeан – бой с пръчки. Турнирите се провеждат в селските райони и са не туристическо забавление, а местна традиция, така че смятах, че ще бъде невъзможно да го гледаме и не го бях включила в плановете си. Една щастлива случайност обаче ни срещна лице в лице с небивалото зрелище, което е Пересeан.

Пересеан бойци

Вечерта преди да тръгнем към върха на вулкан Ринджани, на о. Ломбок, спахме в базовия лагер на с. Снару. На връщане от водопадите, бяхме привлечени от музика, която известяваше провеждането на боя. Нямаше как да пропуснем тази възможност!

Музикантите, които акомпанират Пересеан

В средата на селото се опъват импровизирани огради, от мазни парчета плат, за няколко стотин души. Те съвсем не спират гратис зяпачите, покачени по багажници на коли, маси и дървета.

Безпарични деца, които гледат боя през оградата

Зрител, покачен на дърво

Знаехме, че билетът е около 15 000 рупии (около 2 лв.), но на входа упорито се опитваха да ни пробутат туристическите места (30 000 рупии) – оградена кошарка с пластмасови столчета, напълно отделена от цялото вълнение. Не поддадохме и си взехме билети за местни.

Зад платнените стени, публиката е направила плътен кръг, от няколко пласта, в който ако не си залепен до хората наоколо, някой дребничък индонезиец мигновено се мушва пред теб. В средата се намира прашният тепих.

След кратка церемония, в която водещите имитират боя, но под формата на танц, действието започва.

Пересеан, Ломбок, Индонезия
Водещият на боя, който е също духовен лидер, избира случайни хора от публиката, които да се бият.

За разлика от повечето двубои, този не се провежда между професионалисти. Вместо това, водещият, който е и духовен лидер, избира хора от публиката. Някои излизат с изпъчени гърди, изглеждат нахални и сигурни в победата си. Други, пребледнели и разколебани, пристъпват напред с нежелание. Никой не отказва. Щом двамата противника застанат на тепиха, публиката вика окуражително, а някои излизат напред и залагат, като хвърлят пари на земята, с танцова стъпка.

Залагане на Пересеан, Ломбок, Индонезия
Мъж от публиката, който излиза напред с танцова стъпка, за да заложи пари на боя.

След това, зрелището започва.

Боксовите и ММА мачове не могат да стъпят на малкия пръст на това, което следва. Противниците, въоръжени с твърди ратанови пръчки и мънички щитове, започват да се млатят на посоки, с все сила, като избягват краката и слабините.

Винаги съм си мислела, че подобни боеве са само шоу, но свистенето на пръчките и червените белези по кожите на бойците бяха съвсем истински. Толкова истински, че един възрастен мъж се оказа със счупен пръст, от който стърчеше подаваше парче кост. Не издаде нито звук.

Това, че не седнахме в оградената кошарка за туристи, беше страхотно попадение. Сред тълпата от местни, в която се забелязваха само 2-3 жени, ние бяхме единствените чужденци. На повечето места в Индонезия, ако чужденец се появи неочаквано сред местните, се превръща в основната атракция. Тук обаче боя беше твърде интересен и лесно се смесихме с тълпата.

Всички погледи и сърца бяха впити в противниците на тепиха. Всеки път, когато пръчките изсвистяваха във въздуха, зрителите подскачаха и се навеждаха, сякаш ратанът щеше да нашари техните кожи. А щом боят ставаше твърде разгорещен и се приближеше до нас, всички хукваха назад, бутаха се, настъпваха се, и след секунди се връщаха още по-близо до сражението. Публиката се превърна в жива маса, която ах-каше, ох-каше и дюдюкаше, в тон с боя.

Всяка схватка продължава максимум 5 рунда, или докато някой не се откаже. Печели този, който има по-малко парещи червенини по лицето и ръцете, но и двамата бойци получават пари, в различно количество.

Пересеан е древна традиция на о. Ломбок и се провежда точно преди началото на дъждовния сезон. Според поверието, колкото повече кръв се пролее, толкова повече плодороден дъжд ще има. Ако съдим по нашия Пересеан, този дъждовен сезон обещава да бъде обилен. Въпреки това, бойците не изпитват злоба един към друг. Напротив, на края на двубоя се прегръщат братски.

Точно затова боят е толкова хипнотичен – дива и груба игра, която обаче има за цел да изпълни традицията, а не да озлоби или нарани.

След около 20 двойки, панаира се раздига, раните се понамазват, всички се прибират по домовете и обсъждат събитието седмици наред.

Боя с пръчки Пересеан, Индонезия
Мъж гледа нараняванията си, след боя

За мен това беше едно от най-вълнуващите и непресторени индонезийски преживявания. Тук, рамо до рамо с местните мъже и момчета, нямаше помен от курортни туристически небивалици – само дива, сурова традиция, от която имахме късмета да станем част.