През август прекарах един дълъг уикенд със семейството си в Румъния и по-точно Трансилвания. Красивите места там са в изобилие, стига да сте си приготвили железните нерви – в противен случай безкрайните опашки тук и там могат да се превърнат в най-яркия ви спомен.

Ако в момента нямате време да прочетете цялата статия, можете да кликнете на някое от тези подзаглавия и да отидете направо там. Приятно четене! 🙂

Струваше ми се абсурдно, че съм била на места като Амазонската джунгла и остров Борнео, но не и по съседски в Румъния. Затова когато майка ми поиска да празнува рождения си ден на пътуване извън България, Трансилвания ни се видя като идеален вариант – лесно може да се стигне с кола от България, пълно е с исторически и прирдни забележителности, не е ангажиращо откъм планиране. Набързо резервирахме апартамент в центъра на гр. Брашов и се отправихме към северната ни съседка.

През границата между България и Румъния

Избрахме да пресечем границата през Кардам, вместо Русе, защото бяхме чували, че там опашките са по-малки, а граничните процедури – по-бързи. Все пак да висиш в гореща кола на границата не е най-вълнуващата част от едно пътуване. Както обаче казва Уди Алън, „Разкажи на Господ за плановете си, за да го разсмееш“. За пореден път се убедих, че този човек е гении, когато 2 км. преди границата се озовахме на края на опашка от замръзнали на място коли. Хората бяха наизлезли, полегнали на одеялца в трeвата, сред отлежали опаковки от кросани, люпеха семки, плющяха белот, табла, сварка и други такива забавления от жанра „бягам от час в гимназията“. Понеже ние не играем карти, решихме да се разходим до границата за да потърсям кафене и някоя чиста бяла тоалетничка. Или поне EcoToi.

И сега едно лирическо отклонение, но само с цел да си представите по-ясно картинката. Случвало ли ви се е да пътувате с БДЖ от гарата на някой малък град, преди 10-15 години? А да се облекчавате на тази гара? Ако да, значи в съзнанието ви е останала една вечна, неизличима картинка – бяла постройка с ламаринен покрив и дупки, вместо врати и прозорци; от едната страна с блажна боя и голяма четка е надраскано Ж, от друга – М, а от надпис „WC“ просто няма нужда, защото носовете на всички в радиус от 300 метра безпогрешно разпознават кое е това място. Вътре положението е с дупка (иска ли питане!) вода няма, а мухите ви кацат ли кацат. НО дори при тези съорежения за освежаване поне от време на време някоя сърдита лелка размахва метла и лисва една кофа вода. Не и на границата между България и Румъния през 2018 г. Там лелка не е минавала от години.

Това, което се случва по стените, пода и околията не може да бъде описано с думи, а и да може, аз не искам. Само ще кажа, че в държави от „третия свят“ никога не съм виждала чудо, което да се доближава до това на изхода от нашата мила родина. Сигурна съм, че вашите въображение и БГ паспорт ще запълнят картинката.

От границата с Румъния към Брашов

Но стига с хейта – чакахме, минахме и от това стана някаква история, продължаваме нататък. Тръгнахме направо към Брашов, на 430 км от границата. Това щеше да бъде изходната точка, от която да разглеждаме замъците и горите на Трансилвания. По пътя, спряхме на първата голяма бензиностация, за да заредим и измием границата от ръцете си. Тук почакахме едва 40 минути докато успеем да се доберем до колонката. Над това няма да се фокусирам, просто ви съветвам ако тръгнете по този маршрут да използвате някоя от следващите бензиностанции, на които има далеч по-малко хора.

Постепенно релефът започна да се променя, безкрайният царевичак беше заменен от планински хребети и високи борове. Селата придобиха алпийски вид, кучетата – овчи размери, а ние бяхме щастливи, че скоро ще излезем от колата, ще се порадваме на румънските прелести и претърсвахме TripAdvisor за най-добрите гулаш-места в Брашов. Тук вече Господ трябва да се е чувствал като на stand-up, защото няколко километра преди Синая отново се оказахме зад неподвижна колона от автомобили.

Пъплейки, минахме разстояние от 50 км за около 2 часа. Разбира се решихме, че нещо се е случило на пътя, че има ремонт, посрещат на Елизабет II или нещо от сорта. Нищо такова! Просто, както ни обясниха местни хора по-късно тази вечер, лятото около Синая винаги е ужасно задръстено и няма никаква възможност да заобиколите или да минете по друг път. Така че ако се кефите на сварката тук ви се предоставя поредната възможност да извадите тестето.

Най-после в Брашов!

Брашов, Румъния

Самият Брашов се оказа прекрасно малко градче, с няколко хипстърски заведения, приятна храна, серирана по кокетни дървени маси на калдъръмени улички, няколко средно-забележителни останки и доста оживление. Улицата ни (Postavurului) беше едновременно централна и тиха, тъй като достъпът на коли е забранен. Апартаментът, в който отседнахме, беше с приятен вътрешен двор, който ни даде поглед към истинския живот на местните, а собствениците Лавиния и дъщеря й Карла бяха осигурили полу-легално парко място наблизо, така че бяхме доволни. Докато те двете бяха доста ведри, повечето румънци в заведения и магазини упорито пазеха каменните си физиономии, в отговор на нашите усмивки. Зачудих се дали и в България е така, особено от гледната точка на чужденците, така че ако имате наблюдения по темата ще се радвам да ги споделите с коментар под статията.

Изключение направиха румъно-унгарските сервитьори в един унгарски ресторант, благодарение на които разбрахме за културата на унарското етническо малцинство в Румъния и как въпреки политическите дразги между двете страни, обикновените хора нямат проблем помежду си и живеят заедно без да правят разлика кой от какъв произход е. Или поне така твърдят.

Уличките на Брашов, Румъния

Замъкът Бран – най-туристическата точка в Трансилвания

Една от причините Трансилвания да бъде туристически район е замъкът Бран, който Брам Стокър е обвързал със своята книга „Дракула“, без кракът му да е стъпвал в околността, както разбрахме на Brasov Free Walking Tour (машрутът на разходката е интересен и добивате добра представа за историята на Трансилвания, въпреки че би било полезно да се добави нещо и за съвременната култура на региона).

По-важно от цялата история и легенди, свързани с Бран, е да знаете, че можете да пропуснете километричната опашка за билети, ако си ги купите онлайн. Тогава просто отивате на входа, показвате баркода от телефона си и влизате необезпокоявани, пред жалните погледи на стотиците потящи се на опашката. Разбрахме за това когато вече бяхме стигнали почти до входа, така че бяхме сред жалните.

Дори да пропуснете опашката за билети, не бързайте да се възгордявате, защото от следващата (за да влезете от двора в самия замък) няма измъкване. Ако там се чувствате клаустофобично и дискомфортно, горещо ви съветвам да забравите за 40те леи, които сте платили за билета, и да си гледате снимки на интериора в Google, докато се излежавате на ливадата пред замъка. В противен случай ще се окажете част от човешката маса. Движите се с нейното темпо, а в тесните коридори на замъка няма мърдане. Самият интериор не е нещо особено и като добавим незъможността да се заблявате на спокойствие, направо не си струва да се влиза в Бран. Поне не и през горещия туристически сезон.

Замъкът Бран
Замъкът Бран отвън – по-добре останете тук
Замъкът Бран, Румъния
Вътрешният двор
Бран, Румъния
Интериорът е приятен, но не кой знае колко кралски


Замъкът Бран, Румъния

Замъкът Пелеш – истинско съкровище

Другият комплекс от замъци, до които стигнахме, беше Пелеш. Точно като от книжка на Дисни, кулите и декорираните външни стени на Пелеш го превръщат в истински приказен замък. Въпреки че в архитектурата му няма нищо органично, изглежда съвършено на мястото си сред просторна яркозелена поляна, на фон от планински вериги. Почти сюреалистично, като постмодернистичен колаж. Имахме късмета самите замъци да са затворени, заради което тълпите блъскащи се туристи липсваха тук и можахме да се насладим на гледката и пикника си от местни сирена и бяло вино.

Замъкът Пелеш, Румъния
Като в приказките!

Какво друго да видите в Брашов

През последния си ден в Брашов се разходихме до крепостта на града. Изкачвате се по пътечка в гората докато стигнете павирания връх на хълма, а там, зад дебели стени чакат няколко асмички и приятна гледка към града. Първоначално пазачите твърдяха, че е затворено, а след това великодушни ни пуснаха да влезем. След като видяхме, че не сме единствените усещането беше по-скоро, че двамата пазачи а ла „доброто и лошото ченге“ са измислили вариант да припечелят по някоя и друга лея отгоре. Двете кули на града – Черната и Бялата, както и краткия лифт към върха на планината (предшестван от поредната дълга опашка) също са сред забележителностите на Брашов, на които си струва да отделите няколко часа.

В района има резерват за мечки (в последствие разбрах, че условията там са ужасни, което е още една причина мястото да се посети, за да бъде изложено на показ в социалните медии) и още един – за бизони, до които много ми се искаше да отида. Сигишоара също изглежда като красиво място, а освен това в района има и няколко крепостни селца и цитадели, които вероятно си струва да се видят. Заради постоянния непредвидим извънградски трафик обаче решихме да се насладим спокойно на Брашов, вместо да чакаме по задръствания.

Крепостта в Брашов, Румъния
Крепостта на Брашов
Крепостта в Брашов, Румъния
От терасата й се вижда целият град
Двора на крепостта в Брашов, Румъния
Щастливи заедно от почти 30 години 🙂

Лифт в Брашов, Румъния
Можете лесно да стигнете до планината над града с лифт


Брашов, Румъния

Подземният свят на солната мина Сланик

Навръщане към България обаче се отбихме до солната мина Slanic. За да си вземем билети чакахме около 40 минути, а след това, понеже до подземните солни галерии може да се стигне само със специално предназначен транспорт, чакахме него още 15-20 минути. Единствената причина да не се откажем бяха историите, които се носят за прелестите и специалния дух на това място. Бусчето ни изведе от града и скоро започнахме да се спускаме надолу в непрогледен тунел. „Все едно слизаме в царството на Хадес“, оплака се баща ми със смутена усмивка.

Както може да се очаква от подземното царство, температурите са близки до нулата, дори когато на повърхността жегите са неоносими. Добре е да предвидите този момент и да си вземете подходящи дрехи. Струва си да устоите на студа за около час, за да се насладите на изумителната недра на това наше кълбо. Най-просторната минна галерия е с таван, който се извисява нагоре няколко десетки метра, а по стените ясно се очертават слоевете, изградени през вековете. Стоях зяпнала и не исках нищо друго, освен да се възхищавам на магията, която природата е създала. Възможността да надникнете в земните ядра, да се докоснете до сърцето на това, което ни дава живот, не е за изпускане.

В същото време обаче в съзнанието ми кухо звучеше част от текста на “Sound of Silence”: “and the people bowed and prayed, to the neon God they made”. Вместо да оставят мината в целия й естествен блясък, бяха я декорирали с шумен планетариум, светлинно шоу, детска площадка с пластмасови играчки, огромен светещ кръст и други подбни „подобрения“. Прииска ми се най-после да се научим, че природата е съвършена и заслужава уважение такава каквато е. Като я поръсим с целия инвентар на Джъмбо не става по-добра.

Другият проблем с мината е зле организираният транспорт. Явно бусовете не им достигат, защото навръщане чакахме 1:30, затворени в тясно пространство, десетки метри под земята, зъзнещи. Това си беше истинско изпитание за волята, особено за семействата с деца, които към края на безкрая бяха вече доста разстроени. Трудно е за вярване, че толкова важна национална забележистелност се подържа толкова зле. И тук отново се запитах дали в България е същото. Споделете с коментар, ако имате някакви наблюдения.

Солна мина, Румъния
Майката земя се оказа вкусничка 🙂

Солна мина Сланик, Румъния

Солна мина Сланик, Румъния
Без изкуствените светлини щеше да е по-добре

Колкото и да беше приятен дългият ни уикенд в Румъния, цялото чакане, лошата организация и намръщените хора ще ми държат влага дълго време. Следващия път може би бих си направила железопътно приключение, с повече природа, отколкото замъци. Къде и кога бихте ми препоръчали да отида? Споделете с коментар под статията, а ако този текст ви е харесал, моля споделете го 🙂