Да споделяш живота си с куче е голяма отговорност, но и огромно щастие. Едва ли щях да се смея и наполовина толкова, ако Мега (осинови не купувай! 🙂 ) не беше с мен. Разбира се, има ги  и моментите, в които навън е студено, вали, ти си болен и просто искаш да умреш сред завивките, а кучето има нужда от разходка. Или пък онези периоди, когато толкова ти се ходи на плаж, че сърцето те боли, а не можеш или не искаш да оставяш кучето на друг. Мъкнала съм Мега със себе си къде ли не и сме стигали до там по всевъзможни начини, така че реших да събера наученото тук. Пътуването с куче има своите специфики, но пък винаги е весело, а и е предпоставка за повече запознанства и неочаквани обрати 🙂

Пътуване с куче
На море с Мега

Плюсове и минуси от пътуването с куче

Без да претендирам за изчерпателност, това са позитивите и негативите с които съм с сблъсквала до момента:

Плюсове

Заедно сте!

Всеки, който някога е живял с куче знае, че то се превръща в част от семейството. Душата му може и да не е в човешко тяло, но все пак се свързваш с нея и я обичаш. Да сте заедно винаги е по-хубаво, отколкото да сте разделени.

Пътуваш с още един чифт очи

Като видя как Мега „гони“ вълните по морето или обдушва всичко в гората, защото това е един напълно нов свят за нея, душата ми се пълни. Когато сме двете, забелязвам много повече детайли, благодарение на кучешките й инстинки.

Допълнителна перспектива за местната култура

Една от основните причини да обичам пътуванията е, че опознавам нови култури и привички. А когато тръгнеш на път с куче забелязваш един аспект, който иначе остава скрит – отношението на местните хора към животните. За мен това е много показателно откъм състрадание, грижа за другите, ако щете и доколко е заложена добротата като идеал в местната култура. Например преди няколко дни се върнах от Солун, където непознати хора по улицата постоянно се радваха на Мега, искаха да я погалям и дори окуражаваха децата си да си поиграят с нея.

Весело е

Май няма нужда от разяснения 🙂

Пътуване с куче
Снимка: Oscar Sutton

Запознаваш се с нови хора

Това е също толкова валидно за пътуване в чужбина/из страната, колкото за разходките в парка. Да обикаляш редом с куче е притегателна сила, обикновено за интересни и мили хора. Oсобено полезно, ако са местни и дадат по някой и друг съвет за локацията.

Минусите

По-трудно се намират превоз и нощувка

Въпреки че някои видове транспорт предлагат вариант за куче (подробностите малко по-надолу), а и хотелите стават все по-отворени към четириногите, със сигурност няма да имате толкова голям избор, колкото без куче.

Повече багаж

Този момент е доста относителен. Например родителите ми носеха по цели чували с одеяла и храна, когато пътуваха с Кали – първото ни куче. Когато аз тръгна на път с Мега, нося единствено купите й (сгъваемите силиконови са доста удобни), каишка, торбички за почистване след нея, одеяло или легло. Все пак, колкото и да сте минималистични, със сигурност ще носите поне 2-3 неща повече, ако сте с куче.

Не навсякде допускат кучета

В повечето големи европейски градове, в които съм била, кучетата са добре дошли във всички заведения за хранене. А при скорошно пътуване до Рим с изненада забелязах, че дори в месарниците нямат нищо против кучешките придружители на клиентите. От друга страна музеи, галерии, водни паркове и подобен тип атракции биха приветствали куче, само ако е водач. Затова трябва или да сте сигурни че четириногият ви приятел ще си седи кротко и мирно в хотела, или да съобразите всички занимания с него.

Как да се придвижим с куче

Ако ви се струва, че плюсовете имат повече тежест от минусите и се замисляте дали да не си почивате с косматия това лято, то следващият въпрос е как да се доберете до избраната дестинация.

С кола

Очевидно най-лесния избор, особено ако е собствена. Прави ми впечатление, че и все повече членове на „споделено пътуване“ се съгласят да качат куче, стига да са сигурни, че ще бъде добър пътник. Количеството косми, които след това трябва да махате от стелките и седалкит, значително намалява, ако използвате „покривало за задната седалка“. Ако пък оставяте кучето само в колата, не забравяйте да открехнете прозореца.

На стоп

Миналото лято с моя приятелка отидохме на хипи събирането Рейнбоу (изненадващо се оказа, че там не се гледа с добро око на кучетата), като пътувахме на стоп. Локацията беше отдалечена от София, в близост до хасковско селце, така че трябваше да сменим доста коли. Общо 16 на отиване и връщане. През това време моето куче Мега беше с нас, но шофьорите се интересуваха само дали връща храна в колата 😉 и дали е кротка. Много от тях скоро дори забравяха, че при тях се вози куче! На стоп, както и със споделено пътуване, най-важното, което досега съм открила, е предварително да се обясни спокойно и внимателно на шофьора, че кучето е свикнало да пътува и няма да създава други проблеми, освен да остави косми.

Пътуване с куче
Снимка: Sandra Seitamaa

С автобус

Ако става въпрос за градски транспорт, в София, както в повечето европейски столици, кучетата са напълно приемливи пътници. С извънградската транспортна мрежа нещата са по-сложни и обикновено е разрешено превозването само на куче водач или малко животно, сложено в клекта. При някои малки автобусни компании всичко зависи от шофьора – ако той се съгласи (обикновено срещу някой и друг лев) можете да се качите с куче. Случвало ми се е и автобус да ме качи на стоп с Мега. При големите фирми обаче правилата са по-строги.

С влак

БДЖ може си имат недостатъци, които повечето от нас вероятно познават с интимни подробности, но пък от моя страна получават цял куп бонус точки, заради отношението им към кучета. Според правилника, малките кучета, котета и зайци (да, зайци) се пренасят в непромокаема чанта, а големите и ловджийски кучета – на платформата на последния вагон. Моето куче е 16 кг., което го прави средно по размер и досега от БДЖ винаги са се отнасяли изключително мило към нея (по-малко към мен). Изискването е кучето да не вдига шум и да не замърсява, а условието за наморник се спазва само ако е агресивно. Все пак, държавните железници няма да ви пуснат с куче в спален вагон, което затруднява дългите пътувания, до морето например. Също така, за куче по-голямо от няколко килограма трябва да заплатите билет – половината от цената за редовен пътник, а да носите паспорта на косматия е задължително, тъй като без него не можете да си купите билет.

При Eurail Pass, които предлагат пакетни влакови билети за цяла Европа, не е разрешено да пътувате с куче. Aко сте решили да обикаляте стария континент по този романтичен начин, най-добре е да се свържете с железопътната компания на всяка отделна страна.

Със самолет

Тук вариантите са 3: компанията не допуска никакви животни на борда, освен кучета водачи (доколкото ми е известно важи единствено нискотарифните линии); в кабината се допуска само куче, което тежи до 8 кг. и е поставено в клетка; по-големите кучета, освен ако не са водачи, пътуват в багажното отделение, като за тях се заплаща и билет.

Преди да предприемете самолетен полет с куче над 8 кг. горещо ви съветвам да проучите добре авиолинията и да поговорите с доверен ветеринар. Някои авиокомпании имат крайно неподходящи условия за животни (например не отчитат факта, че в багажното отделение става много студено) и това може да се превърне в риск за живота на вашето куче.

Хотели, апартаменти, палатки

Изборът е до някъде ограничен, ако пътувате с куче, и въпреки това през последните години ми е все по-лесно да намирам къде да отседна с Мега. Докато търся място за настаняне, няколко опорни точки са ми от голяма полза:

Филтера „домашни любимци“ в търсачките на хотели

Ако някое място за настаняване изрично е отбелязало, че домакините ви очакват заедно с любимото куче, значи няма място за притеснения. Но все пак, преди да резервирате погледнете дали се изисква допълнителни плащания. Случвало ми се е да ми искат 5-10 лв. на ден за Мега, а наскоро се запознах с човек, който разказа, че се е налагало да плаща по 30 допълнителни лева на вечер на българското черноморие, за каракачанското си куче.

Пътуване с куче

Фейсбук групата „Хотели, в които допускат с домашни любимци“

Потребители споделят личния си опит от места за настаняване и по този начин изграждат безценна и безплатна база данни. Информацията е най-вече за хотели, къщи за гости, къмпинги, бунгала и апартаменти в България, Гърция и Балканите.

Обаждам се и питам

През последните ми обиколки в България и Гърция това се оказа най-ефективният подход, тъй като трябваше да намерим къде да спим в последния момент. Хотелите, които позволяват настаняването на куче, така и така са по-малко, камо ли когато искаш да се нанесеш след час. Затова просто избрах няколко места и позвъних. Струва ми се, че този тип обаждания винаги са по-успешни, когато започна с: „Пътуваме със средно по размер, много тихо и възпитано куче. Дали ще ни приемете с него?“ Въпреки че някои хотели категорично отказват, без кой знае колко адекватни аргументи, повечето, на които съм попадала досега, се съгласяват. Наскоро дори се случи да ми отговорят : „В сайта сме написали, че не може с куче, ама всички тука сме кучкари. Заповядайте!“

Пътуване с куче
Снимка: Jf Brou

На къмпинг и палатка

Най-дългият период от време, който съм прекарвала с куче на палатка е 10 дни на плажа Иракли. Водила съм Мега и по планини и полета, но за по-кратко. За нея това е голямо щастие, а и на мен ми е приятно като виждам колко е свободна. Веднъж например палатката ми беше опъната точно до рекичка и щом се събудех сутрин, отварях на Мега, а тя моментално се мяташе в реката. При този вариант е много важно кучето да може да стои само в палатка, когато вътре не е горещо. Виждала съм как недоволен мопс разкъзва входа на палатка и тръгва да си търси късмета.

За да избегнете подобни проблеми, можете първоначално да оставите кучо в палатката за кратко, заедно с играчка и неговото си одеяло или възглавница. Първите няколко пъти стойте наблизо. След това постепенно увеличавайте времето, в което оставяте кучето само и се отдалечавайте от палатката. Принципът е същия както когато малко куче свиква да остава само у дома.

За следващото къмпингуване мисля да взема отделна детска палатка за игра на Мега. Така ще ми бъде по-лесно да поддържам вътрешността на моята чиста. Пробвали ли сте подобен вариант?

Пътуване с куче
Мега се забавлява в Сандански

С куче на път си е приключение, независимо дали отивате да станете хипита за няколко дни на морски палатки, пътувате в чужбина, или искате да му отпуснете края в някой СПА курорт.  Може и да не е най-лесният вариант, но в крайна сметка „хубавите неща стават трудно“, а клишетата са клишета защото са верни 🙂

Ще ми е интересно да разкажете и за вашите пътувания с куче, като оставите коментар под статията или ми пишете във Фейсбук или Инстаграм.