Освен един от най-старите и близки мои приятели, Диана Иванова е изключителен човек. Живяла е в 3 скандинавски държави, а отскоро в Англия, и има докторантура като научен изследовател на околната среда. Работи усилено не само за да допринесе към устойчивото развитие на планетата ни, но и да бъде по-добър човек. Ето какво разказа за #POEE.

– Коя си ти?

Тук можете да сложите вашата си версия за мен, ако вече имате такава. Ако не, сигурна съм, че докато стигнете до края на този текст ще имате.

Диана Иванова за #POEE People of Eastern Europe

– Какво си мислиш, когато си помислиш за Източна Европа

Дом.

– Веднага след гимназията отиде да учиш в Западна Европа. Какво според теб предлага образованието там, което липсва на Източна Европа?

Ако трябва да съм напълно честна, не съм взела това решение съвсем осъзнато. Бях на 18 години, никога не бях напускала България и бях много любопитна към това какъв е живота извън страната ни, какви са хората.

Започнах бакалаварска програма в Дания, свързана с бизнес, като за нея също нямах ясна представа. Бях един от най-младите студенти в курса, понеже в Дания е доста популярно да си дадеш една-две години време след училище, за да разбереш какво искаш да учиш, а след това и работиш. През това време повечето хора си намират някаква работа, занимават се с изкуство или пътуват.

Диана Иванова за #POEE People of Eastern Europe

Въпреки че се справях добре с учебната програма, не мислех особено за бъдещето и възможностите пред мен. След време смених перспективата си и се насочих към екология и устойчиво развитие, което чувствам като много по-смислено, необходимо и “питателно” за душата.

Не мога да сравня образователните системи тук и там, понеже никога не съм посещавала университет в Източна Европа. Но мои приятели, които са били студенти в този район на света, се оплакват от липсата на перспектива в образованието, лоша дисциплина, липсва на подкрепа с кариерното развитие.

Нещото, което ми лиспваше, докато бях студент, беше връзката между нещата, които учим и отражението им в света около нас. Също не ми харесваше тенденцията човек да се специализира във все по-тясно, защото така се губи представата за цялото. Мисля, че имаме нужда да спрем и да премислим.

Диана Иванова за #POEE People of Eastern Europe

– Наскоро завърши докторантурата си, но в началото, когато се премести, работеше различни неща. Можеш ли да разкажеш дали в работните ти места и университета е имало определено отношение към теб, заради произхода ти?

Докато учех за бакалавър, а след това и магистър, работех почасово на различни места, за да мога да си плащам сметките. В началото си избирах работи, които не изискваха психическо натоварване – в кухня, хотел, склад – а след като продължих да развивам образованието си насочих към това да помагам с уроците на други студенти и да участвам в изследователски проекти. Колегите ми в университета бяха доста разнообразна група и определено ценях това. Чувствах се приета на социални събития и като цяло отношението към мен беше добро.

Докато работех почасово, се е случвало се някои от „най-духовитите“ членове на екипа да правят коментари за бедния ми произход или ограничения в културните ми познания. Обикновено обаче тези коментари идваха от хора, които ме познаваха само бегло. И почти винаги отношението им говореше повече за тях самите и страховете им свързани с мен и Източна Европа, отколкото за мен самата.

Такива неща се случваха много по-рядко в университета, а в програмите ми за докторантура и постдокторантура не се е случвало никога.

Диана Иванова за #POEE People of Eastern Europe

Дискриминацията е токсична. Чувствам се изключително привилигерована заради това, че животът ми е пълен с любов – както в България, така и в чужбина. А и хората около мен понякога показват интерес към корените ми.  

Приятелят ми, който е наполовина французин, наполовина испанец, вече чете на български, а тази зима със семейството му правихме баница с късмети – късметите бяха рими на френски. Една от съквартирантките ми е певица и преди няколко дни ме помоли да я науча на някоя българска народна песен. И ще го направя.

– Мислиш ли, че има разлики между това как се отнасят едни към други мъжете и жените в Източна и Западна Европа?

Да. Тук по-обаче не бих използвала разделението на Запад срещу Изток, а по-скоро Скандинавия като място, което постави под въпрос представите ми за това какво са здравословните взаимоотношения между жени и мъже.

Диана Иванова за #POEE People of Eastern Europe
В норвежка къща в планината, тип хижа. Такива пътувания са много популярни в страната и са познати като „cabin trip“

Обективно погледнато, скандинавските страни се справят добре с проблеми като домашно насилие, междуполови разлики в заплащането и отглеждане на децата, така че позицията на жените в обществото много се е подобрила и може да бъде пример.

Все пак, според мен е необходима вътрешна революция. И мъжете и жените да приемем повече от т.нар. „женски ценности“ – състрадание, емпатия, свързаност, подкрепа – така ще създадем едно по-балансирано общество, което процъфтява.

Диана Иванова за #POEE People of Eastern Europe
Тук „разпервам криле“ близо до Гейрангер-фьор, Норвегия. Тази картина е част от проект на Сузане Бьом, в който нарисува 356 жени за 365 дни.

Определено има разлики в това доколко осъзнато е обществото за проблемите с околната среда и особено за климатичните променин. А може би има и разлика в капацитета на хората да водят по-устойчив начин на живот.

– Експертната ти сфера е до голяма степен обвързана с екологията и устойчивото развитие. Намираш ли някакви разлики в това отношение между Източна и Западна Европа?

Миналия месец се присъединих към ученически протест срещу климатичните промени, в Лийдс, Англия, където живея в момента. Дойдоха хиляди ученици, учители и други възрастни, които подрепят каузата.

Това беше един от многото протести, които в момента се случват в над 100 държави, и които обединяват повече от 1,5 милиона протестиращи по света. Снимката отдолу ясно показва разликата между това доколко учениците от различни региони в Европа са обвързани с тази кауза.

Не мога да кажа със сигурност защо се получава така, но имам някои предположения. Например разликите в образованието по околна среда, което децата получават в училище и това доколко се набляга на спешността на ситуацията; колко е важно да бъдем активни по въпроса и в училище, и в унивеситета; общата екологична информираност на населението; вярата, че промяна е възможна; културни и социални норми; подкрепа от страна на приятели, роднини и институции; капацитета да погледнем отвъд ежедневните си тревоги и да се загрижим за климатичните промени…и кой знае още какво.

Диана Иванова за #POEE People of Eastern Europe

Разпитах в родния ми град Варна, третият по големина град в България, и никой от познатите ми не беше и чувал за ученическите стачки срещу климатичните промени. Според уебсайта на #FridaysForFuture, както са известни тези протести, 51 български ученика в цялата страна са се записали като протестиращи. Продължавайте да се борите, смели души!

Може би тенденцията се променя – виждам все повече страхотни екологични и социални инициативи, които се случват в България и Източна Европа.

Наскоро бях част от проект, в който проучвахме местни инициативи от различни региони на Европа, с фокус върху устойчивото развитие.

Координатор на едно от румънските еко-селища, част от проекта, сподели, че често ходи на нетуъркинг събития в България. В момента не живея в България, поради което съм малко изостанала с последните новини, но все пак мисля, че определено има развитие.

– Какво според теб трябва да се случи, за да бъде Източна Европа по-интересна за чужденци и по-благоприятна за местните хора?

Не мисля, че стремежът ни трябва да е да сме по-привлекателни за туристите. Според мен е важно да насочим усилията си първо към подобряване на живота на местно ниво. Задоволяване на базисните нужди като храна, дом, адекватни нива на потребление, както и други нужди, важни за един по-хубав живот. Например добро здраве, човешки отношения изградени на база от любов, свързаност, свобода и безопасност, изобилна природа.

Независимо дали се намираме там, където сме се родили или другаде, всички сме част от една голяма общност, която процъфтява, когато я храним с любов, грижа, умения и внимание.

Диана Иванова за #POEE People of Eastern Europe
Обществената градина в Бедфорд, където прекарвам повечето си съботи, редом с други доброволци, докато около нас пеят червеношийки.

В България, а и в Източна Европа като цяло, ще ни се отрази чудесно, ако повече ценим идентичността си и фолклорното познание. Това може и да не привлича много туристи, но поставя различни приоритети. А пък кой знае, може би някои туристи ще споделят нашите ценности и ще посещават местата и техните хора с повече уважение.  

Диана Иванова за #POEE People of Eastern Europe
На хижа някъде сред норвежките гори. Това е най-популярната форма на местен туризъм.

– Въпреки че от години не живееш в Източна Европа, смяташ ли, че животът ти все още е повлиян от мнениея и характеристики придобити тук?

Определено. Семейството ми, приятелите от детството и учителите са изиграли ключова роля в оформянето на ценностите и мирогледа ми. Изпращам им много благодарност и любов!

– За финал, те моля да добавиш нещо от сърце 🙂

Диана добави текст на Езмунд Сийп, който можете да намерите в оригинал (на английски) на този линк: http://www.asmundseip.com/blog/2015/9/15/it-is-time  

А отдолу съм се опитала да направя максимално точен превод:  

Ами, ето каква е работата: Лесно е да се пише за глупости. Това, разбира се, не е истина, а  програмирано, като софтуер. Някога научих, че глупостите са по-добри от злато, че срамът е по-добър от радостта, че най-добрият начин да си човешко създание е като си хубаво скрит под паднали клони и мокър мъх.

И не бях единственият. Историята, която разказвахме на себе си, на децата си и на внуците си, беше история за мъчения, борби, гадна история. Недоимък. Строгост. Млъквай и произвеждай. Обаче аз не я искам повече тази история, до гуша ми дойде, омръзна ми.

Защото ето каква е работата: Моето тяло. Твоето тяло. Мигриращите птици. Пожълтяващите листа на дъба. Хора, които се срещат с реалността, с болка, срещат се с каквото има точно пред краката им. Хора, които надават зов за помощ. И хора, които протягат ръка, за да помогнат.

Не мисля, че вселената иска глупости. Знам, че вселената иска движение. И баланс. И състрадание и любов и развитие и приятелство и деца, които имат пространство да растата и растат и растат докато станат големи колкото размечтаните си души. Не, по-големи. Знам, че вселената иска живот. А какво е животът?

Животът е тук.

(Ех, колко те обичам, докато пиша тези редове.)

Тук. Протяга се през телата ни, делата ни, песните ни. Казва ясно и силно, че приключи времето на всякакъв вид система, която спира естественото движение на живота. Приключи. Приключи. Време е.

Време е да пуснем живота да влезе.

Как ви се отрази мирогледът на Диана? Мислите ли, че трябва да се обърнем към любов и приемане, вместо разделение? Споделете впечатленията си с коментар под статията или във Фейсбук групата People of Eastern Europe (#POEE)

Ако ви е станало интересно какво е #POEE, хвърлете един поглед тук.