Източна Европа ражда страхотни млади жени с много хъс за промяна, като Александра. В момента тя е главната движеща сила зад проекта Trending Topics България, но пътят й е минал през какви ли не неочаквания събития, а времето, прекарано в Австрия й е дало поглед колкото над света, толкова и над нашия ъгъл от него. 

Много съм щастлива, че второто интервю за #POEE е с такъв вдъхновяващо амбициозен човек, при това жена 🙂

Коя си ти? 

Александра Козбунарова, 26, журналист, в момента главен редактор на Trending Topics Bulgaria, онлайн бизнес медия с австрийски корен, която се занимава с технологии, иновации и стартиращи компании.

Какво си мислиш, когато си помислиш за Източна Европа?

Че не сме много добри в това да се брандираме с положителните си страни (смее се).

Александра Козбунарова интервю за #POEE Източна Европа

Защо, според теб, на хората от нашата част на света невинаги се гледа с много добро око?

Първо, не смятам, че предразсъдъците се отнасят само до нашата част на света. В първи курс правих едно изследване как жълтите медии в Австрия отразяват жените мигранти – и африканките, и източноеропейките бяха стереотипизирани по един и същи начин – жертви, проститутки, джебчийки, просякини и т.н.  Иначе мога да си го обясня и с историческото разделение между Източна и Западна Европа. Много хора от поколението на родителите ни са заминали и са били готови да работят каквото и да е, или за да останат в Западна Европа или за да спестяват и да пращат тук. По мои наблюдения такива общности често остават затворени и не се интегрират, което съвсем естествено води до стигматизация. Не смятам, че това се отнася до нашето поколение.

Би ли разказала за времето, което си прекарала в Австрия? Как попадна там и защо избра точно тази държава?

От доста ранна възраст исках да се занимавам с разследваща журналистика и бях твърдо убедена, че мога да пиша за България извън България с по-голям ефект. А и по това време всичко тук ми се струваше много посредствено, исках да си разширя кръгозора. Избрах понеже говоря немски, а и защото двамата ми най-близки приятели от класа се бяха запътили натам. Честно казано, като заминавах изобщо нямах намерение да се връщам.

Историята на първите ми три години не е нищо необичайно – разнообразни студентски работи, най-вече по заведенията, и учене. С журналистика и по-високо квалифициран труд започнах да се занимавам чак през последната година от следването си и то защото имаше кой да ми напомни, че не мога да продължавам да разнасям чинии и чаши. Българин беше, журналист, прекрал години в Австрия. Сетих се, че още първата година бях срещнала една българка – Марина, тя работеше в dasBiber.at – медия, която отразява живота и интересите на общността на младите мигранти в Австрия.

Взеха ме на стаж, последва втори, после бях репортер на свободна практика. Някъде по това време започнах и да водя упражнения за първокурсниците в моя факултет. Нещата постепенно си дойдоха на мястото. Ако трябва да обобщя – получих първия тласък от успели българи в Астрия. Колкото до упражненията, които водех в университата, и досега си мисля, че ме взеха не само заради огромното ми желание , а най-вече защото съм източноевропейка и жена.

Александра Козбунарова интервю за #POEE Източна Европа

Човек няма как да предположи от къде идваш само по външния ти вид. Случвало ли се е обаче някой да промени отношението си спрямо теб, щом разбере, че си българка?

Не се сещам за конкретна ситуация. Случвало ми се е на моменти притеснението да идва отвътре, понеже не съм имала увереност, че говоря езика достатъчно добре и т.н. Тогава хората съвсем ествествено започват да отвръщат с известно снисхождение. Отновението към теб е в твои ръце.

Можеш ли да опишеш отношението, което си усетила към източноевропейците в Австрия с една или няколко случки?

Не мога да генерализирам. Според мен много зависи от позицията, от която си общуваш с хората, както и с колко точно е тесногръд този, който ти е застанал насреща. Имам една смешна случка. Последната година в университета, вече водех упражнения, работех редовно на свободна практика към един малък вестник, а междувременно и сервивах в сладоледен салон. Там постоянно висеше един рано пенсиониран простак, от тези, които никога не са си подавали носа навън от страната и осъждат всичко, което не познават. Пиеше от сутрин бяло вино със сода. Та той  мебеше възприел като сервитьорката от България, закачаше ме като момиче, и отказваше да води каквито и да било смислени разговори с мен, въпреки, че към онзи момент бях точно толкова осведомена какво се случва в държавата му, колкото и той. Не знам защо се опитвах. Веднъж ме хвана с компютъра зад тезгяха, понеже спешно трябваше да предам една статия. Като му казах какво правя се опули и после съвсем спря съвсем да си общува с мен. Изводите ще ги оставя на вас.

Александра Козбунарова интервю за #POEE Източна Европа

Как можем да възбудим интереса на „Западния свят“ към нашето парченце от планетата?

Като разказваме готини истории на хора, които срещаме и с които общуваме ежедневно.  Всеки има такава история в област, която му е позната – дали е култура, традиции, изкуство, пътувания и забележителности, бизнес, технологии. Във всяка една от тези области има поне по една много запомняща се история.

Разбира се, зависи и с кого си говориш и в какъв контекст. “Западният свят” има откъде да чуе и прочете за проблемите ни, но е хубаво да има и алтернативен наратив. Няма да забравя – миналата година по време на Председателството, група журналисти от цяла Европа дойдоха по повод на среща за дигиталната трансформация. Половината бяха заявили, че искат да ходят да снимат мизерията в гетата и да си търсят истории там, веднага след като свърши официалната част. Ами ако повече се знаеше за това, че тук се правят авангардни наносателити или най-голямият карго дрон в света, или че по това време има нестинарски обреди? Все си мисля, че като ни питат нещо от сорта “Абе там май има много корупция, няма медийна свобода и т.н.?”, можемд да отговорим с “Да”, да обясним, но да не навлизаме в неконструктивни разговори. Вместо това можем да дадем и друга гледна точка. Може и да е наивно разсъждение.

Александра Козбунарова интервю за #POEE Източна Европа

Каква ти се иска да бъде асоциацията с думите „Източна Европа“?

Регион с голям потенциал.

Твоята журналистическа работа е свързана с иновации. Кои са източноевропейските журналисти и стартъпи, които препоръчваш да следим?

Съвсем естествено е да кажа Trending Topics, там е всичко, което аз съм проследила и намирам за интересно (смее се). Иначе по-скоро ми се иска да споделя едно наблюдение – все по-често виждам и масовите медии да отразяват стартиращи компании, истории на хора, които правят смислени неща.

За финал те моля да добавиш нещо от сърце

Трупайте истоии с и на хубави хора 🙂

Направи ли ви впечатление нещо в отговорите на Алекс? Или нещо ви напомня на собствените ви преживявния? Споделете с коментар под статия, във Фейбук групата People of Eastern Europe (#POEE) или се свържете директно с мен 🙂