Мария е една от най-вдъхновяващите българки, които познавам – обикаля света по всякакви начини, усмивката не слиза от лицето й, винаги е готова за приключения и знае как да ги опише, така че хем да се пооусмихнете, хем да ви вкара „мухата“ в главата за нова дестинация. Награждаваната й книга „203 предизвикателства за пътешественици“ е отличен пример за това. Отскоро се е впуснала в ново приключение – майчинството и това подклажда, вместо да спира, любопитството й към света.

Благодарение на Мария изградих първото си портфолио от статии, което сега, 5 години по-късно, е основата на работата ми. От нея научих много за писането, а и винаги ме вдъхновява да се интересувам повече от българската природа и култура. Затова съм много щастлива, че Мария се съгласи да даде интервю за #POEE и така да даде начало на поредицата от разговори, които ще публикувам тук.

Мария Ангелова за #POEE
Ларнака, Кипър

– Koя си ти?

– Аз съм Мария, 30 и кусур годишно пътуващо бедствие. Когато пътувам, обичам всичко, което е привидно скучно и банално, защото точно там се крие магията, стига да почоплиш малко под обвивката. Освен това ме привличат всякакви форми на гадаене на бъдещето. Гледам на кафе и на ръка. Правя го за удоволствие, но веднъж си изкарах безплатна бира с това!

– Какво мислиш, когато си помислиш за Източна Европа? 

– Източноевропейците сме малко като хлебарките – не можеш да ни унищожиш при никакви обстоятелства. Наши си, източноевропейски обстоятелства. Местните конфликти, корумпираните политици и ниският жизнен стандарт изглеждат като трагедия за чужденците, но ние сме ослепели за всичко това и там е главният ни проблем. Според статистиката ние сме и сериозни пиячи (вижте класациите за най-пиещи нации, топ 10 е почти само Източна Европа), което може да е една от причините за политическата ни слепота. Да, пийваме си добре и не, чужденец не може да си тръгне преди да си е допил третата домашна ракия, която сме му сипали.

Язовир Огняново

– Ти си пътешественик по душа, така че си имала пряк досег с много различни култури от цял свят. Има ли черти, характерни само за източноевропейците?

– Колкото и да мразя да генерализирам, трябва да призная, че имаме своите уникалности, и хубави, и лоши. Вземете например един източноевропеец, дайте му 300 евро и му кажете да оцелее с тях възможно най-дълго и без да жертва удоволствията в живота си – излизания с приятели, ходене на почивка… После си вземете пуканки и гледайте шоуто (водете си и записки, доста има да научите). Това нашето не е стискане и скръндзене, то е талант, който трябва да се преподава в университетите в чужбина.

Ниш, Сърбия

– А какви са приликите между нас и „останалия свят“?

– Всички сме хора независимо къде живеем. Обичаме и мразим като всяко човешко същество на планетата.

Димитровград

– Докато пътувам извън Европа, често ми се случва да бъда първата българка, с която някой се запознава. Защо според теб е така?

Българите наскоро се отвориха за света. Нискобюджетните авиокомпании и backpacking-ът дойдоха у нас преди около десет години, в ЕС сме от 12 години (т.е. без визи и други усложнения при пътуване), а средната класа се появява едва наскоро. За много българи, особено по-възрастните, пътуването все още е нещо сложно и немислимо.

Зимно Слънцестоене на Витоша

– С теб сме обсъждали как много хора от „Западния свят“ се изумяват колко евтино е в части от Южна Америка или Югоизточна Азия. За нас, българите, невинаги е така. Би ли разказала как реагираш в такива ситуации?

Местата, които се смятат за евтини дестинации, често имат стандарт на живот близък до нашия. Ако един американец или германец може да живее с 50 долара на ден в Югоизточна Азия и да му останат пари за месеци напред, за повечето източноевропейци това не са жълти стотинки. Ако сте от първите, не забравяйте всеки ден да благодарите на боговете на пътуването за невероятния си късмет.

– Какво трябва да прави всеки един от нас, за да популярира позитивните разбирания за Източна Европа?

Когато си в чужбина, ти си Източна Европа. Хората може да не са чували за България, Латвия или Сърбия, но знаят къде е Източна Европа. Бъди мил, рекламирай тайните съкровища на страната си (може и цялата ти държава да е едно тайно съкровище за новите ти приятели) и разказвай истории за нея. Нищо не е по-запомнящо се от една хубава история. И още нещо: не се ядосвай, че някой не знае къде се намира страната ти. Колко източноевропейци могат да посочат на кой континент се намира Суринам?

Някъде из Южна България

– Гордеем ли се с културата си?

Едновременно сме изключително горди с нея и я отричаме заради западната поп култура, както се случва в много развиващи се държави. Мисля, че малко повечко национална гордост ше ни се отрази добре.

– Твоята книга „203 предизвикателства за пътешественици“ влезе в класацията за топ 10 независими автори на издателство „БГкнига“на 2018 г. А какво е твоето топ предизвикателство към източноевропейците?

Пътуването е по-забавно, ако си имаш списък с щури предизвикателства, които да изпълняваш. Като например да пътуваш възможно най-дълго със 100 евро или да плуваш гол във възможно най-много езера преди да станеш на 30. За източноевропейците бих казала: накарай възможно най-много чужденци, които не са чували за страната ти, да я посетят.

С „203 предизвикателства за пътешественици“

– Как си представяш, че ще се гледа на Източна Европа, когато синът ти започне да обикаля по света самостоятелно?

Надявам се след 20 години светът да е едно по-добро място с по-малко предразсъдъци и повече хора, които скитат свободно по него вместо да плащат такси за университет. Вярвам, че пътуването е най-доброто образование и се надявам хората да станат по-образовани за Източна Европа.

По изгрев, Гърция

– За финал те моля да добавиш нещо от сърце.

Животът е кратък. Не оставяйте днешното щастие за утре.

Искате ли и вие да споделите нещо, свързано с Източна Европа или пък да отговорите на няколко въпроса за #POEE? Можете да го направите като отавите коментар под статията или се свържете с мен във Facebook или Instagram.