Много се радвам, че мога да нарека приятел този прекрасен човек, решил да сподели опита си за Хора от Източна Европа/ People of Eastern Europe (#POEE). Мартин Димитров е от тези журналисти, които преследват историите не заради сензация, не защото ще станат известни и около тях ще се шуми. Прави го, защото го е грижа и чувства отговорност да създава добре проучени, умело написани материали, които не само оставят следа в съзнанията на чиетателите му, но и в някои случаи се оказват семката, която поражда действие.

Заради това съм много щастлива, че Мартин се съгласи да сподели своя опит от живота в чужбина, както е да си човек от Източна Европа и какви са решенията. Сигурна съм, че и на вас ще ви хареса 🙂 Приятно четене!

Кой си ти?

В професионално отношение – журналист, редактор, кореспондент на международна медия. В личен план – търсач на истории, любопитко, многознайко, често на границите на дървената философия. Иначе още тичам, танцувам и ходя колкото се може повече и по-далеч от града.

Хора от Източна Европа интервю с журналиста Мартин Димитров

– Какво мислиш, когато си помислиш за Източна Европа?

Че е доста мързеливо скалъпен социален конструкт, лепнат ни отвън, с който обаче много хора с гордост се отъждествяват. Всеки, който има приятели от Полша или Румъния може да каже колко много се различаваме по манталитет от тях, а няколко дни, прекарана в Будапеща или Братислава също са показателни. Ако има неща, по които да си приличаме с останалите източноевропейци, то те са в най-общ план: недоразвити институции за сметка на доминацията на неформалните връзки между хората, сравнително затворени и интроспективни общества, непълно разбиране на концепции като публичен интерес и грижа за общото. И отново, тези неща важат до различна степен на различните места, а дори не сме отворили дума за разликите столица-град-село…

– Ти си прекрасен пример за млад  българин, който има широка мрежа от контакти във всякакви среди и държави. Имаш ли представа какво знаят и мислят познатите ти чужденци за Източна Европа?

Много зависи от хората, но по-скоро не се знае много, а това, което се знае е, в най-добрия случай изкривено или едностранчиво. Но не е ли така навсякъде? Ако попиташ някой българин какво мисли за централните щати в САЩ или за провинциална Холандия, няма да получиш много подробни отговори (сигурно ако питаш някой от хората в градовете в същите страни отговорите няма да са много по-различни).

Проблемът ни е, че докато по-развитите държави ни проектират културата и порядките си, които са градили с векове, ние в Източна Европа винаги сме били изоставащи икономически и  по-скоро имитиращи културно. Модерните ни държави са сравнително млади и трудно „излъчваме“ силни общи послания.

– Пътят на обрзованието ти те е отвел до различни кътчета на света, като Шотландия и Хонконг. Би ли разказал за някои от реакциите на местните, щом научеха, че си от България?

Основните реакции винаги са били различни форми на любопитство. Никога не съм срещал негативно отношение заради произхода си, независимо дали е ставало дума за срещи с връстници, почасова или по-професионална работа. Ако е имало заяждане, то е било заради специфичния ми характер, а някои хора са го свързвали с националността ми.

С англичаните беше интересно да сравняваме чая си (на българските билки те викаха „отвара“, например). Често ни слагаха за щяло и нещяло в кюп с руснаците, а акцентите ни също са ставали обект на дълги разговори – моят бе сравняван с този на главните злодеи в холивудски филми. Също се изненадваха, когато не се оказвах хомофоб или расист, но аз им отговарях, че такива не липсват там, откъдето идвам. Чувството ми за хумор също им е било странно и малко остро, но това може и да е от мен си, имайки предвид реакциите на много български приятели към шегите ми.

Хора от Източна Европа интервю с журналиста Мартин Димитров

– Разказвал си ми как някои от твоите състуденти в Хонконг са били много учудени, защото не си можел да си позволиш чести „отскачания“ до съседни азиатски държави. Какво им казваше?

Да, това бяха любопитни реакции и за мен. Докато бях на студентска обмяна в Хонкогнския университет, повечето други студенти от чужбина се възползваха от евтините полети от града, за да обикалят Югоизточна Азия, а аз трудно можех да си го позволя с парите, които пестях. И понеже си бях близък и с част от местните студенти, с които учехме до късна доба в отворените 24-часа библиотеки, докато повечето обменни студенти бяха за уикенда до Тайланд, например, трябваше да отговарям на въпроси защо не съм с тях.

Причините бяха по-сложни от „нямам пари“, разбира се, но и това го имаше. Беше сложно да обясниш на местните, че в Европа също има по-бедни места, където хората не могат да си позволят същия начин на живот, който са свикнали да виждат от страна на „западняците“. Но пък точно в моментите, в които учех наравно с местните и китайските студенти, прекарвах време с тях и се забавлявах. Ключов момент за да мога да се потопя в начина им на живот, а не просто да използвам обменната програма като своеобразен тръмплин за евтино пътуване.

– Като журналист, работата ти често е свързана с политическата и социална динамика в Източна Европа. Различаваме ли се по някакъв начин от „Западния свят“?

Разбира се, това е безспорно. Изобщо не бих се наемал да оценявам дали за добро или за лошо, но фактите са ясни – тук политиците много по-малко отговарят за действията си, омешването на частни и държавни интереси е много по-видимо, имаме съдебна система, на която трудно може да се има двоерие, бедността работи по различен начин. Докато във Великобритания бедните обикновено са хора със зависимости или пък многодетни семейства, живеещи в социални блокове и на помощи, тук, поради практическата липса на социална държава, бедните работят в сивия сектор или са пенсионери, но пък имат свой дом.

Хора от Източна Европа интервю с журналиста Мартин Димитров

–  Откъде, според теб, идва негативният имидж на източноевропейците и какво може да направи всеки един от нас за промяната?

От първата вълна мигранти след 1989 г., както и от тенденциозното медийно отразяване на Запад, което обаче е продукт повече на разпадащата се медийна среда по целия свят, отколкото на някаква конспирация или безпросветност.

Отчасти и ние сме си вионовни – да имаш спорна (макар и колоритна) личност като Бойко Борисов за премиер цяло десетилетие създава имидж. Но има и добри примери  – Естония успешно се представя като страна на електронната администрация, румънци и нейния бивш шеф на специализираната прокуратура, Лаура Кьовеши станаха европейски символ за борбата срещу корупцията и т.н. В тази разноцветна картина, България е в златната среда на посредствеността, поне в последните години.

Хора от Източна Европа интервю с журналиста Мартин Димитров

– Ще разкажеш ли една случка, която описва нашия регион в твоите очи?

О, имам десетки. Но една любима ми е как цялото общежитие в Хонконг беше впрегнато да ме намери, защото един британец с босненски корени (твърдеше, че е сред първите деца на бежанци от войната в страната през 1990-те) чул, че има друг човек наоколо, който говори „славянски“ език.

След няколко дни усилени опити да ни свържат, една вечер, докато пиехме по нещо пред общежитието, малка група познати почнаха да викат „Джейкъб, ето го, ето го българина“, а той се затича към мен с разтворени обятия, викна „Братее, како си!“, а после седна да пие с нас и ме покани на концерт на Горан Брегович, който щеше да се проведе на следващия ден – някакъв негов познат имал приятел, който свирил в оркестъра…

Всичко това предизвика шаш измежду познатите ни – някак си не очакваха хора, които не са се познавали допреди две минути, да пият, да си говорят на някакъв развален смесен език, и да се уговарят да ходят на безплатен концерт.

– За финал те моля да добавиш нещо от сърце 🙂 

През последните четири години обратно в София, се опитвам да следвам следните прости принципи, и ги споделям с надеждата, че на някой ще му се сторят полезни: избирай си битките внимателно (и ги довеждай до край), не губи нерви и енергия в безсмислени спорове с егоцентрици и когато видиш някой, който прави нещо смислено, подкрепи го безкористно.

Съгласни ли сте с Мартин или има неща, за които мислите по абсолютно противоположния начин? Какво ще кажете за историите, които разказа? Споделете с коментар под статията или във Фейсбук групата People of Eastern Europe (#POEE).