Koй си ти?

Казвам се Васил. Завършил съм история и след това социология в Лондон. Основател съм на Be Duende – онлайн магазин, който представлява български независими автори и дизайнери. Също така съм редактор в shash.bg. Обичам музиката, да пътувам и да снимам за удоволствие.

За какво си мислиш, когато си помислиш за Източна Европа?

Макар да съм родом от Източна Европа и съм напълно наясно с нюансите на този регион, все пак не съм имунизиран срещу стереотипите. Например първата ми асоциация беше корави, леко недодялани хора.

Мисля, че meme-та като това са много смешни, но не ни правят никакви услуги, спрямо възприятията на външния свят към нас, а и собствената ни самооценка. От друга страна, да сме самоиронични е признак на високо самочувствие, но трябва да бъдем внимателни, защото това лесно може да прерастне в самоомраза.

Хора от Източна Европа интервю с Васил Владимиров

Ти и семейството ти сте прекарали години извън Източна Европа. Какво ти липсваше там и те накара да го потърсиш отново тук?

Живял съм в чужбина в два много различни етапа на живота си. Първият път, бях на около 9 години, когато се преместих в Египет и малко след това във Великобритания. Още преди това бях сменял няколко училища, така че мисля, че бях развил способността да се адаптирам доста лесно към променящата се среда.

В този период нямам спомен да съм чувствал някаква празнота. Може би чувствах, че имам всичко, което някога съм искал, защото дълго време бях отделен от родителите си и в крайна сметка се събрахме в чужбина. Разбира се, храната ми липсваше, но баба и дядо изпращаха или носеха всеки път, когато имах възможност.

Във втория етап, когато вече не бях необременено дете, станах по-наясно със съществуващите стереотипи и предразсъдъци. В някои случаи ми липсваше да бъда приет, но все пак това беше времето, когато страхът от българската и румънска имиграция започна. Времето на хората тип Найджъл Фараж и Партията за независимост на Великобритания. И в крайна сметка на Brexit. Именно в този социално-политически климат аз завърших образованието си и търсех работа.

Кандидатствах на над 100 места и получих само един положителен отговор. Вярвах, че по документи съм толкова добър, колкото и другите кандидати. Така че нямаше как да не си помисля, че предпочитат някой, който е културно по-близо до компанията. Разбира се, това е спекулация и не искам да мрънкам. Но политическият контекст на онова време създаде някои несигурности в начина, по който възприемах себе си и моя произход.

Така че в този смисъл бих могъл да кажа, че понякога ми е липсвало приемането.

Хора от Източна Европа интервю с Васил Владимиров

Случвало ли ти се е някога да се отнасят с теб различно, щом стане ясно, че идваш от Източна Европа? А със семейството ти?

Честно казано не. Поне не лично или по някакъв грандизоен начин. Чувал съм за някои случаи, в които предразсъдъци са имали главна роля. Определено начинът, по който източноевропейците бяха представени в медиите, когато бях в Лондон между 2011 и 2016 г., беше доста отрицателен.

Родителите ми имигрираха през 90-те години, когато България не беше още в ЕС и дори те нямат никакви шокиращи истории за различно отношение.

Наскоро разговарях с баща си по тази тема, защото той все още живее в Лондон и дори е британски гражданин. Според него, след цялата истерия около Brexit предразсъдъците са по-явни. Но отново, нито аз, нито моето семейство имаме някакви сензационни истории.

Често се случваше да ме питат дали в България говорим руски или просто да се убедени, че е така. Но пък това имаше и полужителна страна, защото по ирония на съдбата така си намерих няколко фрийланс ангажимента.

Добавям тази статия, за да илюстрирам какво имам предвид.

Хора от Източна Европа интервю с Васил Владимиров

Кои бяха първите контрасти между Източна и Западна Европа, които забеляза, когато се върна в България? Променило ли се впечатлението ти откакто си тук?

Смешно е, но когато се върнах в България, започнах да забелязвам повече прилики, отколкото контрасти. Вероятно заради това в крайна сметка взех решението да живея тук.

Мисля, че България се оформя като една „европейска държава”, въпреки че сме в Европа географски и институционално от дълго време. Променя към по-добро в много различни аспекти. Отличителният източноевропейски пламък също продължава.

Това ми харесва и наистина мисля, че бъдещето се крие във възприемането на собствената ни култура и непрекъснатото й адаптиране към съвременните нужди, към променящия се глобален контекст.

Ти си създател на бранда Be Duende, който предлага продукти от български дизайнери. Отличава ли се по някакъв начин работата и гледната точка на източноевропейските артисти от тази на западноевропейските?

Това, което Be Duende се стреми да направи, е да подчертае позицията на съвременния български дизайн в глобален контекст. Идеята е да покажем, че има хора и творения, които заслужават да бъдат оценени на глобално, а не само на местно ниво.

Повечето от артистите и дизайнерите, с които работим, вече са много ценени на различни места по света. Така че, когато става въпрос за определен мироглед и начин на работа, не бих казал, че съществуват огромни разлики. Мащабът тук е по-малък и може би заради това авторите не отделят толкова време за брандиране и маркетинг. Това обаче са важни фактори, за да се открои един човек от тълпата. Това са наблюденията ми за България, не съм сигурен как е на други места в Източна Европа.

Когато става въпрос за това до колко се цени изкуството, намираш ли някакви разлики между обществото в Източна и Западна Европа?

Важно е да се определи какъв тип изкуство и какво точно имаме предвид под оценката. Но ако трябва да говоря общо, мисля, че изкуството е по-ценено на Запад. Пазара за изкуство е по-голям. Освен това „сцената“ и аудиторията са по-хетерогенни. Отношението на държавата към изкуството и културата също е различно.

Това как „оценяваш“ нещо е много лично преживяване и съм сигурен, че всеки има някаква ежедневна среща с изкуството. Общо казано, изкуството вероятно се цени повече на Запад.

Хора от Източна Европа интервю с Васил Владимиров

Смяташ ли, че източноевропейците и в частност българите се гордеем с фолклорното си изкуство? Как според теб можем да го популяризираме?

Трудно е да се обобщи за цяла страна, да не говорим за толкова разнообразен регион като Източна Европа, но аз лично мисля, че го ценим.

В България хората са поляризирани между тези, които се бият в гърдите и смятат всичко българско за по-висше; от другата страна са тези, които се срамуват от фолклорната култура. Като децата, които се срамуват от това какво ще направят или кажат родителите пред приятелите им. Необходим е баланс между тези две крайности – хем да не залитаме към ксенофобия, хем да признаваме корените си.

Всички знаем, че фолклорната култура съществува, но много рядко я консумираме. Начинът да се запази нещо е да бъде използвано, защото ако няма търсене ще престане да съществува.

Наскоро бях в Гърция и видях много млади хора да се забавляват на фона на традиционната гръцка музика, в центъра на столицата. По някаква причина не виждаме това тук. Предполагам, че просто става въпрос за различна култура и не е необходимо навсякъде да е еднакво. Ние избираме начина, по който ще използваме собствената си култура. Важното е да я преоткриваме според настоящите ни нужди и чувство за естетика.

Според теб има ли нещо, което трябва да се промени в Източна Европа, за да стане региона по-привлекателен както за местните, така и за чужденци?

Много неща, които трябва да се променят, особено на социално и политическо ниво. Съществуват структурни проблеми, които за съжаление не могат да бъдат решени от личности или на личностно ниво. Това се среща и другаде, дори в страните, към които гледаме за пример.

Струва ми се, че ще ни повлияе позитивно да „прегърнем“ собствената си култура и начин на живот. Mисля, че ще ни помогне да оценим това, което имаме, което хич не е малко.

Разбира се, изключително важно е останем критични. Но мисля, че адски много се самобичуваме.

Наскоро гледах една британска туристическа реклама от 60-те години, в която България беше изобразена по невероятен начин. Би било хубаво понякога да затворим очи, за забравим за лошото и да се фокусираме върху хубавото.

Какво би ти се искало да бъде мнението за Източна Европа?

Да се мисли по-нюансно, когато се мисли за Източна Европа, защото това е толкова разнообразен регион, че не може да се говори по еднакъв начин за всички страни в него.

Когато става въпрос за България, ще бъде хубаво нашите история, култура и език да бъдат признати като част от по-широкото европейско и световно наследство.

Бих искал за Източна Европа да се мисли като за регион с богато историческо и културно наследство. Но не трябва да го приемаме за даденост, а да допринасяме с каквото можем, за да бъдем възприети така както бихме искали. Има милиони начини това да се случи.

Хора от Източна Европа интервю с Васил Владимиров

За финал те моля да добавиш нещо от сърце ☺

Споделям въпросният рекламен клип от 60-те, за който стана въпрос по-рано.

Какво мислите за гледната точка на Васил? Имате ли нещо, което да разкажете за Хора от Източна Европа? Или пък може би познавате някой, който би дал страхотно интервю? Коментирайте под статията или се свържете с мен в социалните медии.