Прошка е стар български обичай, но доскоро изобщо не го харесвах, защото го приемах като задължение. Често се е случвало роднини да се обадят по телефона и да ми кажат „Няма ли да ми поискаш прошка?“. Разбира се, правя го, но колко може да е от сърце по този начин?

Прошка - обяснението, традициите и как да простим
Снимка: Andrik Langfield

Не ми харесва и че този, от когото се иска прошката, е задължен да я даде. Ами ако не е готов? Ако болката му не е минала? Тази година обаче прочетох за истинските, стари корени на Прошка и идеята веднага попи в ума и сърцето ми. Затова реших да разбера повече за традицията, психологическият й смисъл и да проуча какви са научно-доказаните стъпки за това да прощаваме по-лесно. Оказва се, че да простиш има и много сериозни физиологични ефекти, които стигат дотам, че хората, които прощават по-лесно са по-здрави, по-малко тревожни и живеят по-дълго. С всичко, което проучих и обобщих, се надявам повече от нас тази година да бъдат вдъхновени за истинско прощаване, от дъното на душата, което не задължава, а сближава.

Традицията

„За грешка има прошка“, казва една българска поговорка. Ако ни е трудно да признаваме грешките си и да даваме прошка през нормалното си ежедневие, то традиционният календар е предвидил една седмица, в която да помислим и за това. Както ще видим по-надолу, да простиш е важно най-вече за собственото ти психично и физическо здрве, а българските традиции са успели да го превърнат в цял, и то много важен ритуал.

Кулминацията на празника Сирни заговезни, Сирница или Прошка (едни от многото имена) е в неделя, 7 седмици преди Великден. Това е границата между пролетта и зимата, а ритуалите по време на Прошка са директна препратка към ново начало, здраве и плодородие.

От сутринта се палят огньове на високо или централно място, заради което едно от имената на празника е Поклади. Важно е да са големи, защото се вярва, че до където озарява пламъка, до там ще има плодородие. Когато огньовете прегорят се прескачат за здраве, около тях се танцуват хора и се пеят песни.

Прошка - обяснението, традициите и как да простим
Снимка: Ihor Malytskyi

Друг обичай, свързан с огъня, са „Оратници“ – стопанинът на къщата пали факли от слама и дърво, а след това ги развърта около себе си, за да изгони злите духове или по-буквално – бълхите.

Огънят на Прошка се свързва и с любовта. По традиция, момците си измайсторяват лък и стрели, след това месеци наред се упражняват и на Сирни заговезни да се събират на някое възвишение, палят стрелите си и да си изстрелят към двора на момата, която им е взела сърцето.

Въпреки че църквата много е повлияла на обичая Прошка, корените му са по-стари и дълбоки. Според някои източници, паленето на огньове е препратка към слънцето и мъжкото начало. Запалените стрели на младите мъже, които улучват моминските дворове (земята се свърза с женското начало), са знак за плодородие, а също и препратка към тракийската богиня на лова и сполуката Бендида.

Прошка - обяснението, традициите и как да простим
Снимка: Tomothy Meinberg

Вечерта, трапезата включва много млечни продукти и яйца, затова и празникът се казва Сирница. Традиционни са например баницата с яйце и сирене, вареното жито и питката във форма на змия, която също има за цел да гони злото от дома. Също вечерта се прави обредно „Хамкане“, при което парче бяла халва или варено яйце се завързва с дълъг червен конец. Най-възрастният мъж в семейството го развърта, а всички останали членове се опитват поне да го докоснат със зъби. Смята се, че така ще бъдат здрави. След Хамкването, конецът се запалва и вещите хора в къщата гадаят по огъня каква ще бъде годината.

Естествено, важна част от този ден е да се поиска прошка. В традицията, както я познавах аз досега и както твърдят повечето източници, по-младите искат прошка от възрастните и им целуват ръка. Точно тази принуда на Прошка винаги ме е отблъсквал от празника. Наскоро обаче прочетох „Стопанката на Господ“. Обяснението дадено там хем ми се стори далеч по-смислено, хем ми пасна идеално и ме накара да се поинтересувам от Сирница.

Стопанката на Господ

Тук ще сложа два пасажа, които напълно промениха начина, по който разбирам Прошка:

„Старият е по-важен в рода, по-начело е. Ама после иде и негов ред. И ако наистина е помъдрял с годините и нещичко е понаучил, и той ще поиска прошка. И от деца, пък и от внуци. Щото раните не се мерят по възраст, а по тежест.“

И също:

„Всяка молба за прошка трябва да бъде ясно речена! На нанесената рана трябва да ѝ бъде дадено име, за да бъде то мехлем. Звъня ти аз по телефона и ти казвам, прости ми туй, дето волно ти причиних. Само мир да има. Ама ако и аз не знам какво съм ти точно сторила? Ако хич не си давам сметка за него? Или пък, ако не го виждам чак като толкоз голямо зло? Раната в твоята душа има нужда аз да дам име на вината си. Да ти река, преди две години, Райно, ти сторих това и това. Лошо съм сторила, тежи ми, искам ти прошка. Тогаз твойта душа разбира, че мойта се покайва. Само честното ми покаяние ще излекува твойта рана. Душата не мож я излъга с „волно и неволно“, тя иска да чуе, че аз съм разбрала. И ми е мъка и от сърце искам прошка, щото ти си ми важна.“

Точно тези редове ме накараха да се замисля за психологическото значение на прошката и да се разровя в изследванията по темата.

Прошка, от психологическа гледна точка

Навлязох надълбоко в заешката дупка на научните трудове, за да открия най-важните психилогически отражения на прошката. Отдолу ще ги намерите обяснени накратко, но към всяко от тях съм включила линк с конкретното изследване, така че да можете да прочетете допълнително, ако ви е станало интересно. Ако искате да знаете още нещо, а не ви се рови, можете да оставите коментар под статията или да се свържете с мен във Фейбук, а аз ще се опитам да намеря отговора 🙂

Прошка - обяснението, традициите и как да простим
Снимка: Matt Le

– Да започнем с най-важното – изследване от 2011г. показва, че колкото по-склонни сме да дадем прошка толкова по-дълго ще живеем. Това се свърза с ефекта на яда и обидата върху стреса и тревожността, които пък, както е добре известно, имат директно физиологично отражение.

– Когато даваме прошка се освобождаме не само от психичната, но и от физическата болка, както показва това изследване.

– Книгата „Handbook of Positive Psychology“ съдържа глава “Forgiveness“ (в превод „Прошка“). Там се описват няколко интересни изследвания:

– Колкото повече остаряваме, толкова по-лесно прощаваме. Вероятно това се случва когато с опита и годините видим, че малко неща са наистина сериозни, а обидата пречи най-вече на нас самите.

– Един от най-популярните методи за класифициране на личността е 5-факторният модел, познат като Големите 5. А именно: екстрoвертност (extroversion), невротизъм (neuroticism), насоченост към другите (agreeableness), отвореност към опита (openness) и съзнателност (conscientiousness). Склоността да прощаваме се свърза с висока насоченост към другите и слаб невротизъм.

– Извинението помага най-вече индиректно, като ни дава възможност да асоциираме отсрещния човек с друго, освен нанесената обида.

– Хората са по-склонни да прощават когато връзката с другия е удвовлетворяваща, има отдаденост и близост между двамата. Но молбата и даването на прошка също помагат да се сближим.

– Прощавайки на себе си, страдаме по-рядко от гняв, депрсия, тревожност и занижена самооценка. Освен това хората, които по-лесно прощават на другите, са по-дружелюбни и по-малко раздразнителни, по-малка е вероятността да страдат от депресия и са по-малко склонни да смятат себе си за посредствени.

– Съвсем прясно изследвне, от февруари 2019 г. показва, че когато дадем прошка сами на себе си, се намалява риска от депресия и мисли за самонараняване или самоубийство. Последните две може да излгеждат твърде крайни за повечето хора. Но замислете се – не правите ли неща, които ви пречат и нараняват, директно или индиректно?

– През 2001 г. е направено изследване, което тъси кои психологически и физиологични фактори са свързани с прошката. Резултатите показват, че прощаването ни помага да поддържаме по-добри здравни навици, да намалим тревожността, раздразнителността, депресивните симптоми и да се справяме по-лесно с различни задачи. Освен това тези, които прощават по-лесно страдат по-рядко от сърдечно-съдови заболявания и организмът им се справя по-лесно с инфекции.

 Как се прощава?

Да поискаш и дадеш прошка не е лесно, дори когато знаеш колко е полезно за здравето ти, връзките и цялостния ти живот. Понякога знаем, че трябва да го направим, но все не събираме сили или нещо ни пречи. В много случаи, това „нещо“ може да идва от неразбиране на ситуацията.

Прошка - обяснението, традициите и как да простим
Снимка: Zavatos

Според д-р Рубен Кодам, клиничен психолог и изследовател, да простиш не означава да оневиниш. Всъщност е да приемеш това, което се е случило, без да му даваш етикет „добро“ или „лошо“ и да продължиш напред. „Прошка означава да махнеш котвата от миналото и вместо това да живееш в сегашнто“, казва Кодам.

На думи звучи добре, но както всички знаем от личен опит, на практика нещата не са толкова прости. Все пак има някои стъпки, които да ни помогнат да дадем прошка, дори когато не знаем как.

Среща с гнева

Според д-р Кодам първо е важно да застанем лице в лице с чувствата на гняв и обида. Трудно е, защото докато сме ядосани стоим „на сигурно“ и се предпазваме от дълбоките причини за обидата. Този процес обаче е необходим, без него не можем да дадем прошка, защото няма как да се освободим от нещо, без да сме разбрали какво е то. За тази цел помага да разгледаме ситуацията от различни ъгли – как се е стигнало до нея, какво всъщност ни е засеганало. Важно е да помислим как това може да се отнася към предишни преживявания, които са ни наранили. Може би сегашната ситуация е отворила стари рани, от деството например, и затова сме се засегнали толкова.

Ако се сещате за такива примери във вашия живот, ще ми е много интересно да ги споделите. Можете да го напрвите с коментар под статията или като ми пишете във Фейсбук.

Емпатия

Писането, с цел да подобриш емпатията си, е голям фактор при прошката.

Прошка - обяснението, традициите и как да простим
Снимка: Kinga Cichewicz

Например ядосана съм на свой клиент. Докато пиша се опитвам да се поставя на негово да се място, да помисля защо може да е стресиран и да реагира по този начин, има ли нещо в проекта, което го притеснява, през какви неочаквани затруднения и семейни проблеми преминава в момента и т.н. Тук има една много тънка разлика –  не става въпрос да одобря поведението или да оневиня лошо отношение, а само да го разбера. Това е начинът да не се закачаме за яда си.

Терапия на прошката

Друг психолог, професор Робър Енрайт, е основал метод наречен Тарапия на прошката (Forgiveness Therapy). Методът е приложен в групови и индивидуални ситуации и изглежда ефективен за PTSD (посттравматично стресово разстойство), зависимости, тревожност, депресия и при хора жертви на психично насилие. Състои се от 20 стъпки, разделени в 4 категории: откриване на негативните чувства, свързани с оскърблението; вземане на решение за прошка; работа в посока на това да разбереш този, който ти е нанесъл вреда; изграждане на емпатия (различно от оневиняване) към този човек.

Това със сигурност е труден и дълъг процес. В изследванията, които прочетох, е бил прилаган методологично, от професионалисти. И все пак съм сигурна, че всеки от нас може да намери начин и да използва тези стъпки и сам, в ежедневието си. Както казва Енрайт в публикация от „Journal of Counseling and Clinical Psychology“: “Има силна взаимовръзка между времето, което един човек влага в това да се научи да прощава и това колко лесно прощава. Всичко е до времето, което влагаме.”

Прошка - обяснението, традициите и как да простим
Снимка: rawpixel

Изследване от 2006 г. използва метода на Енрайт при психотерапевтична работа с жени, страдащи от депресия, тревожност, занижена самооценка и PTSD, заради години психически тормоз, който мъжете им оказвали върху тях. Терапията се прилагала 1 път седмично, по 1 час, в продължение на средно 8 месеца, като резултатите за тези жени били напълно трансормиращи. Разликата по всички фактори била значителна, което пък помогнало на жените да продължат напред и да изградят по-достоен и щастлив живот.

Заради тези резултати ще споделя тук стъпките, през които се преминали жените от изследването, с надеждата, че ще улеснят даването на прошка:

– Дефиниране на прошката – какво е тя и какво не е. Разликата между прошка и сдобряване.

– Изследване на психологическите защити на човека (това са несъзнавани механизми, които използваме за да се справим с психическата болка – често се случва те да не ни помагат, като избягването например, и затова е важно да ги разбираме).

– Разбиране на гнева – какво е, по какви причина идва, как го чувстваме.

– Изследване на срама и самообвинението.

– Когнитивна репетиция (представлява мислено или устно разиграване на ситуации, които ни притесняват, така че да се чувстваме по-подготвени, ако действително се случат).

– Поемане на ангажимент да се вложат усилия, за да се стигне до прошка.

– Осъзнаване на болката, причинена от оскърбителя.

– Преосмисляне на човека, който те е наранил, неговата същност, личната му история, проблемите и нуждите му (през това да се поставим на мястото на другия, а не през обвинение).

– Работа по емпатията и милосърдието.

– Упражняване на добра воля, като например да устоим на желанието за отмъщение, да сме щедри, да се отнасяме към другите хора с обич и грижа.

– Намиране на смисъл дори в несправедливото страдание (например на какво ни е научило, как сега сме по-добри и по-силни).

– Обмисляне на нова цел в живота, свързана с това да помагаме на другите.

Прошка
Снимка: Brooke Cagle

Въпреки че тези стъпки се изпълняват най-лесно и най-ефективно с помощта на терапевт, според мен все пак е полезно повече хора да знаят за тях. Дори само да помислим по всяка една последователно, без да влагаме месеци от времето си, прошката може да се окаже по-лесна и пречистваща задача.

След всичко, което прочетох за да напиша тази статия мисля, че прошката е сила. Силата да пуснеш миналото, да не го оставяш да те тегли назад. Затова тази година, за Прошка, ще помисля какво може да съм причинила на близките си хора и, колкото и некомфортно да ме кара да се чувствам това, ще им поискам прошка от дъното на душата си.

Ако този материал ви е харесал – моля, разпространете 🙂 Би било страхотно да мислим повече за психичното си здраве.

Ако пък ви е интересно да разберете какъв е бил резултатът от моята Прошка, искате да споделите вашия си опит с прошката или да зададете някакъв въпрос – оставете коментар тук, под статията или пишете във Фейсбук 🙂