Случка от преди няколко седмици ме накара да се замисля за нещо, чиито смисъл от дълго време е тема в живота ми – така наречените “провалени” планове. И сякаш за да затвърди кавичките, през следващите седмици ежедневието ми поднесе още няколко такива ситуации. За мен “провалените” планове винаги са голям и важен урок за това как възприятията напълно променят реалността ми.

Комбинирах моите преживявания със знанията ми по психология и гледните точки на две изключителни жени. По този начин се оформи тази статия, която се надявам да ви вдъхне увереност, да ви даде подкрепа и една по-различна перспектива, точно когато имате нужда от нея. 

Как можем да намерим възможности в “провалените” планове? Какви са бариерите на  собственото ни съзнание, които понякога пречат да възприемем тези възможности? 

Това са част от въпросите, на които ще се опитаме да дадем отговори с помощта на психологически инструменти и две интервюта – с вдъхновяващи жени, майки, същества свързани с външния си и вътрешен свят. Борислава Якова е психолог и семеен консултант, а Цвети Митова – пътешественик и собственик на малък бизнес. От тях двете можем да черпим знание с пълни шепи, така че съм много щастлива, че се съгласиха да станат част от тази статия. 

Защо “провалените” планове всъщност са възможности

“Когато се затвори прозорец, се отваря врата”, “Ако животът ти предложи лимони, направи от тях лимонада” и подобни клишета вероятно са ви добре познати. Но винаги, когато чуя клише си казвам, че е станало такова именно защото е вярно. Иначе не бихме го повтаряли, докато значението не се изтърка и избледнее като стар килим прекарал години на слънце. Понеже цветовете на тези фрази са избледнели от свръхупотреба, понякога е лесно да забравим за истинското им значение. 

Как да превърнем провалените планове в нови възможности
Снимка: Matthew Rader

Всъщност, смисълът им се припокрива с предписанията на холистичната психология. Тоест, комбинацията между съвременна наука и традиционно знание. Ако се зачетете в някой учебник по когнитивно-поведенческа терапия, будистка книга или дори трудовете на народен лечител, най-вероятно ще забележите общи теми. Например, че всичко, което възприемаме, мислим и чувстваме, се свежда до перспективата, която сами избираме за себе си. През повечето време този избор е несъзнателен, но можем да го пренесем на повърхността на съзнанието си, където да го разгледаме, да си поиграем с него. А след това да го насочим в посока, която отговаря на целите и нуждите ни. 

Как да направим избора си по-съзнателен 

В началото на статията споменах, че една ситуация е отключила в мен мотивацията да напиша този текст – изпуснах си влака. 

Как да превърнем провалените планове в нови възможности
Снимка: Kyryll Ushakov

При тези обстоятелства, мога да реагирам по много различни начини. Например:

  • Да се обвинявам. Да си кажа “Ех, колко си зле! Я виж каква глупост направи!”
  • Да обвинявам другите. Например “Скапаният таксиджия не познава София, какво прави изобщо на тази работа!?”
  • Да се ядосвам и да вдигна скандал на гишето за билети или да се държа грубо с други хора. 

Какъв ще бъде резултатът от тези реакции? Най-вероятно ще се натоваря още повече, ще натъжа и други хора, а ситуацията ще си е все такава – влакът е заминал и няма как да го върна.  

Много видове психотерапия, като например CBT и ACT, говорят за това как нямаме контрол върху емоциите, които изпитваме, но можем да изберем реакциите си. Ядът и разочарованието са нормални, естествени човешки преживявания. Колкото и да сме дзен, осъзнати и развити, не можем да се имунизираме срещу тях. Това, което е в нашите ръце, е да ги преживеем осъзнато, да си дадем малко време и да изберем реакция, която отговаря на ценностите ни. 

Да подхванем отново ситуацията с влака. Част от моите ценности са емпатия към себе си и другите, нежност, гъвкавост на реакциите, да базирам отношението си на любов. Когато съм ядосана и разочарована, че съм изпуснала влака, мога да изчакам няколко минути, в които да дам пространство на емоциите си и да си припомня тези ценности. А след това да избера поведение, което отговаря на тях. Например: 

  • Да бъда добра и успокояваща към себе си. “В момента имам мисълта, че съм ядосана. Но такива неща се случват, не е нещо фатално, направих най-доброто, което можах в този момент”.
  • Да се отворя към алтернативите. “Изпитвам разочарование, че планът не се получи както си го бях представяла, но какви възможности седят пред мен сега, когато влакът не е опция?”
Как да превърнем провалените планове в нови възможности
Снимка: Morgan Housel

И ето така, с тази простичка техника (която обаче изисква упражнения) отваряме нови врати на мястото на затворените прозорци. Защото възможностите винаги са повече от една, а това, което ни спира да ги видим, са собствените ни ограничаващи мисли. Но както би ви казал всеки терапевт – ние сме много повече от мислите си. 

Опитвали ли сте да вземете такъв избор? Какво ви е направило впечатление? Ще ми бъде интересно да си поговорим по темата. 

Личният опит на две чудни жени

А междувременно ви предлагам да прочетете какво ми разказаха две изключително вдъхновяващи, красиви вътрешно и външно жени, които също гледат на “провалените” планове като на възможности.

Интервюто с психолога Борислава Якова можете да прочетете тук.

Интервюто с пътешественика Цвети Митова можете да прочетете тук.