Спортът е едно от нещата, които ми помогнаха да се справя с последната година. Тичах, когато исках цял ден да остана завита под одеялото. Вдигах тежести във фитнеса, когато ми идваше да заплача в някой ъгъл. Не всяка от тези тренировки беше пълноценна от гледна точка на повторения и изгорени калории, но това, че все пак ги имаше, ми даде страшно много сили. Чувствах се горда, че каквото и да се случва не пренебрегвам себе си и съм упорита. Харесва ми да виждам как бедрата ми се стягат и коремните ми мускули стават все по-дефинирани. Но преди всичко, спортът ми беше емоционална опора за мен, когато имах най-много нужда от това. Много писхологически изследвания показват, че дори 30тина минути усилена физическа дейност на ден стимулират отделянето на т.нар. „хормони на щастието“. Изпитах го на собствен гръб – всеки път, когато бях най-ядосана или ми беше най-тъжно, след тренировка имах нова перспектива за ситуацията, разглеждах я по-трезво и спокойно. По този начин, освен всичко друго, спортът се превърна и в медитация за мен. Ако не чувствате днес като “вашия ден” излезте и потичайте, ако ще само за 15 минути. Това може да се окаже първият тласък към съвсем нов начин на живот и мислене.