Вулканът Ринджани е втората по височина планина в Индонезия (3,726 м.) и е едно от най-предизвикателните приключения в страната. Изкачването до върха отнема 3 дни, 2 нощи, много пот, а понякога дори кръв и сълзи.

instagramcapture_2a0e0248-0f1e-404f-9d47-3dbe106aec4b

За мен, Ринджани беше цел. Това беше едно от нещата, които със сигурност исках да направя в Индонезия. Върхът е единствената достъпна най-висока точка в страната, където да пребориш себе си и да посрещнеш мощта на природата.

Как стигнахме до там  

Отпътувахме с лодка от о. Гили Мено до Ломбок – островът, над който се извисява Ринджани. След около 2 часа с кола, пристигнахме в селцето Снару (600 м.) което е изходна точка за Ринджани.

Хотелчето, включено в пакета, беше първото, но съвсем не и последното място в Индонезия, където стаята беше напълно лишена от мивка. След първоначалния шок, търкахме ръце и зъби под душа.

dscn7089

Стаичката беше малка и тъмна, а на всичкото отгоре в банята намерихме гащите на предния й обитател, но пък хората бяха мили.

Забележителности около Снару

Еди, момчето за всичко, ни заведе до водопадите Тиу Келеп, на около 40 мин. от хотела.

Пътеката не е никак трудна, но все пак е добре да сте със спортни обувки, а не с джапанки, както препоръча Еди. Все пак, ако имате място в раницата, вземете и тях, понеже на няколко пъти се прекосява реката.

dscn7076

dscn7075

dscn7115

По пътя, в гората, видяхме памукови дървета и няколко семейства диви макаци, които позираха пред обективите ни, без да се опитват да ни ги отмъкнат.

dscn7099

Както се пошегува Еди, на първият водопад можеш да вземеш душ, а на втория – вана. Струята на първия е твърде мощна, а басейна отдолу твърде малък, за да може да се плува, така че само се пръскате отстрани.

dscn7102 dscn7109

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вторият, който е по-високо в планината, се открива след няколко метра газене в реката, а под него има вир, в който можете да влезете, ако успеете да преборите студа и мощната струя.

dscn7122

Разходката беше приятна, лека загрявка за катеренето на следващия ден и дори не успяхме да се разболеем от студената „вана“.

На връщане, минахме покрай шатра, която се тресеше под звуците на традиционна музика. Казаха ни, че вечерта там ще се проведе традиционният бой с пръчки, наречен Пересeан. Бях чувала за този древен спорт и сега когато шансът ни предложи представление, нямаше как да го пропуснем. Тук можете да прочетете още.

dscn7165

След вълненията от Пересеан, се прибрахме за да се запознаем с Анга – 26-годишният водач на групата ни, който проведе инструктаж. До този момент се заблуждавах, че Ринджани ще е някаква лесна разходка, особено щом ще имаме носачи, които да мъкнат палатките, храната и други подобни принадлежности. Само че картата на планината, провесена в хотелчето, заедно с разясненията на Анга, ми докараха смесица от вълнение и притеснение – планината е висока, стръмна и сурова, а не разходка в Борисовата.

Ден 1

Станахме в 6:00, за да бъдем натоварени в откритата каросерия на някакъв камион, заедно с още 2 двойки и целия ни багаж. Пътувахме 2 часа до стартовата точка, в края на които закуската на всички ни се надигаше заплашително.

dscn7180

Първата порция поход е сервирана под формата на гореща, суха савана. По телата на туристите избива низ от капчици, но наклона все още не е заплашителен и имате достатъчно дъх, за да завържете разговор с някого.

dsc00906

Към обяд спряхме за да хапнем. Освен да крепят провизии в две кошници, закрепени на дебела бамбукова пръчка, носачите също и готвят.

dsc00896

Като се имат предвид полевите условия, ни сервираха вкусно разнообразие от индонезийски класики, като пържени спагети и ориз, къри, бананови палачинки. Ако сте вегетарианец им кажете предварително.

wp_20160909_12_25_46_pro wp_20160909_12_25_34_pro

 

 

 

 

 

 

Втората част от деня изискваше повече усилия, така че дългата почивка и обилния обяд не бяха добра идея. Първоначално, докато загреем наново, беше трудно даже да си поемем дъх.

Изкачването се оказа стръмно, прашно и скоро превърна розовите ми кецове в сиви. Някои участъци, където можехме да използваме камъните и корените на дърветата за опора, минаваха по-леко. В други моменти обаче, 45-градусовият наклон на пътеката минаваше само през суха, ронлива и нестабилна пръст. Всеки път, щом смятах, че стигаме билото, се оказваше, че пътеката продължава неумолимо нагоре.

dsc00926

Първата нощ прекарахме на палатки, точно върху тясната пътечка на билото, а от двете ни страни склона се спускаше стръмно надолу. Гледахме как облаците притискат залеза от двете страни и беше един от онези перфектни моменти, в които се чувстваш горд, защото виждаш природно чудо, благодарение на собствените си физически усилия.

dscn7269

dscn7205

Ден 2

Събудихме се малко пред 2:00 сутринта, за да се качим до върха навреме за изгрева. Навлякох всички дрехи, които си носех за похода, заедно с 3 чифта чорапи, и понесох студа с треперене. Изсипахме по чаша чай през тракащите си зъби и се отправихме нагоре.

Снимките от този ден са правени след разсъмване, за да илюстрират пътя. 

dscn7193

По единствената пътека към върха, вече се виждаше плътна ивица от фенерите на тези, които са били по-ранобудни от нас.

Понеже имаше толкова много хора, които влачеха крака във вулканичната пепел, директно един зад друг, първоначално пушилката, която нагълтахме, сигурно би могла да се равнява на някой задръстен от смог град, в който слънцето никога не изгрява.

dscn7253

Скоро, равномерното темпо ни помогна да задминем повечето хора, които се придвижваха нагоре с мъка и пъшкане, или пък спираха за дълги почивки. Наклона все още беше около 45-градусов, но поне сега дишахме само собствената си прах.

wp_20160910_06_35_12_pro

Няколко метра почти равна пътека ни дадоха възможност да си поемем дъх и да започнем същинското изкачване. Последните 300-400 метра от върха се изкачват за около 1-2 часа, понеже представляват вулканични камъни и пепел, под почти отвесен наклон. С всяка крачка нагоре се хлъзгате няколко надолу, а на моменти катеренето става на четири крака.

Когато най-после се добрахме до върха и най-високото място, на което някога съм се качвала, с неговите 3726 м., бяхме едни от първите.

dsc00952

Изкачването на тези близо 1000 метра ни отне 2:40 ч. Всъщност, преди нас до върха беше стигнала само една група, от 3-ма души, които сега бяха намерили подслон от вятъра, зад една скала, и се бяха увили плътно в спалните си чували.

dscn7214

dscn7221

dscn7230
dscn7236

dscn7239

В момента, в който стъпихме на най-високата точка, около нас нямаше никого, а небето точно беше започнало да почервенява, в очакване на изгрева. Освен с ослепителна гледка, това частно шоу ни възнагради и с ужасен студ.

dscn7227

Все пак, ако можете да изпреварите тълпите, си струва да прекарате няколко мига на върха, в уединение. Заедно с изгрева, пристигат десетки групи и разминаването по тясната пътечка става трудно, с риск да полетите обратно към базовия лагер.

dsc00962

Докато чакахме слънцето, се появи водачът ни, Анга, с наръч съчки и запали огън. Гледахме изгрева докато размразявахме ръцете си, а пръстите ни бяха толкова вкочанени, че дори не успяхме да направим много снимки.

Когато тръгнахме да слизаме надолу, по пътеката все още се нижеха десетки закъснели туристи. Да пристигнете по-късно също си има предимства – няма да ви бъде толкова студено. 

dscn7256

dscn7278

Този ден, преходът беше най-тежък. След като слязохме от върха, хапнахме бърза закуска и отлюпихме няколко слоя дрехи, а след това трябваше да направим още едно слизане – до езерото и минералните извори, за обяд, а след това да се изкачим до втория лагер. 

dscn7247

dsc01024

От езерото под Ринджани има прекрасна гледка към по-малък, но взривоопасен кратер, който е абсолютно забранен за изкачване. В държава, в която мерките за безопасност често са последна грижа, това говори много.

На няколко минута се намират горещи минерални извори, където можете да поплувате и отпочинете.

dsc01011

След обяд направихме последното качване, което отне още около 3 часа. Стигнахме втория лагер почти по залез. Всички, дори водача ни, бяха щастливи от постижението, но също изтощени след 10-часовото ходене и оскъдния сън от предната нощ.

dsc01028

dscn7290

Ден 3

Както обикновено, бяхме събудени от въпроса-твърдение-покана, на един от носачите, пред „вратата“ на палатката, „Hello, breakfast?!“ (“Здравейте, закуска?!”).

След вкусни бананови палачинки и ужасно кафе, заслизахме надолу, към селото Снару. Някои групи изкачват Ринджани, вместо да слизат, от тази страна, но това е по-неблагоприятния вариант.

В началото, пътеката беше стръмна и прашна, но последвахме примера на носачите и тичахме надолу с малки крачки, защото така е по-лесно да запазиш баланс. Много от хората, които стъпваха бавно, се хлъзгаха и се катурваха по песачливия склон.

По-нататък минахме през гъста дъждовна гора, чиято дебела сянка направи обедното слизане поносимо.

dsc01045

Пристигнахме в Снару след 2:30 часа. Мръсни, потни и изморени, но горди и усмихнати до ушите.

Таксата

Преди старта на похода, е необходимо да се регистрирате в офиса на парка, който е на около 10 мин. с кола от началото на пътеката. Там записвате имената, номера на паспорта си и заплащате 150,000 рупии на ден (около 20лв.), което е стандартна такса за всички национални паркове в страната.

Предполагам, че таксата влизаше в сумата, която вече бяхме заплатили за тура, понеже никой не ни я поиска.

Необходим ли ви е водач?

Туристическите агенции ще ви убеждават, че не можете да качите Ринджани без водач, а отнякъде дочух, че ако качвате планината без местен, могат да ви глобят. Само че нашият водач винаги се движеше много зад нас, за да помага на по-несигурните в групата, и никой не никъде не ни попита дали сме сами.

dsc00998

Да се объркате е почти невъзможно, защото всеки ден на Ринджани се качват стотици души, по един и същи път. Анга, нашият водач, беше симпатяга, запали огън на няколко пъти и отговаряше на въпросите ни за планината, но не бих казала, че ни даде особено преимущество.

Като цяло, всички в групата бяхме съгласни, че водач не е необходим, но е добре да имате носачи. Разбира се, да сте с местен придава някаква сигурност на преживяването.

Къде и как да запазите места

Най-добре пропуснете туристическите агенции и резервирайте директно в село Снару, ако ще използвате водач и носачи.

Когато резервирахме похода, от туристическата агенция ни увещаваха да не се притесняваме, че нямаме подходящи обувки, раници и якета, понеже щели да ни предоставят всичко необходимо. Преди да тръгнем обаче се оказа, че имат 3 чифта обувки – нито едни планинарски, всички скъсани и твърде големи.

Якетата, които се опитаха да ни дадат, изглеждаха сякаш са ги извадили дълбоко от дъното на някой контейнер за смет. В групата бяхме 6 души, а имаха само 1 раница и то със скъсани ципове.

По-късно разбрахме, че не е добра идея да си резервирате поход през агенция. Чухме много хора да се оплакват от агенциите си. Обещават несъществуващи неща и взимат големи комисионни, докато малко пари стигат до водача и носачите, които вършат цялата работа.

Боклукът на Ринджани

За жалост, не веднъж си казахме, че всичко би било прекрасно, само да нямаше толкова много боклук. На Ринджани, както и на други места на о. Ломбок (но не само) проблема с боклука идва не толкова от туристите, колкото от местните хора. Видяхме как преспокойно мятат опаковки и пластмасови шишета в морето, през прозореца на колата, в двора на съседа и, разбира се, в планината.

dscn7185

Особено на местата, където сядахме за обяд и където лагерувахме, имаше купища боклуци. Отредените за тоалетна места също си личат ясно – по всяка тревичка расте кърпичка.

Най-неприятно беше на билото, преди върха, където се намира първият лагер. Семейство макаци облизваха опаковки от храна, а бебетата дори дъвчеха пластмасовите боклуци.

dscn7191

dscn7188

Езерото под върха беше чудна гледка отдалеч, но отблизо количеството боклук в и около водата е главозамайващо. Доста местни ловяха риба и къмпингуваха точно до водата, така че боклукът явно не им прави особено голямо впечатление.

Според Анга, нашият водач, управата на парка използва туристическата такса, за да провежда акции по почистване на планината, всеки месец. Все пак, той също призна, че повече пари хранят корупционни схеми, вместо да отиват по предназначение, а и разлагащите се боклуци говореха, че никой не е чистил скоро.

Равносметката

Ринджани е специално преживяване, което си струва усилията. Ако решите да изкачвате върха, имайте предвид, че това не е лесна разходка. Много от хората, с които се запознахме по пътя, нямаха достатъчно добра подготовка, което доведе до сълзи, а няколко души дори се отказаха. Все пак, ако решите да преборите себе си и природата, ще бъдете възнаградени с удовлетворение, което да носите като медал.

dscn7293