Няколко дни преди рождения си ден отидох сама в планината, за да остана с мислите си и да си подаря повече вътрешен мир. Изглежда уединението, особено сред природата, има много ползи, както показва и моето преживявание, и психолигеските изследвания.

Уединението и неговите ползи

Миналата седмица станах на 28. Рожденият ми ден винаги е повод да изплува пъстра палитра от емоционален екстремизъм. Чувствам се окрилена, вдъхновена да правя и да мога повече, доволна от постигнатото, обградена от прекрасни хора; тези чудни вътрешни преживявания се редуват с чувството, че изобщо не се справям, наникъде не вървя, усилията ми са напразни и в нищо няма смисъл. Предполагам това е естествена част от „нищо човешко не ми е чуждо“, поне за повечето хора.

Рожденият ми ден обаче винаги се превръща в окото на бурята и около него се завихря всичко наведнъж, със сила достатъчна да отвее няколко крави от тук до ръба на света. В тези моменти съм особено чувствителна и, въпреки че не си падам по идеята за грандиозни самооценки, които започват от знакова дата, все пак се замислям за някои неща.

Тази година, едно от тях беше нуждата от вътрешен мир. От няколко години се стремя да бъда по-добро човешко същество. За мен, това е ясно дефинирана цел, за която правя, чета и практикувам, с идеята да стана по-търпелива, толерантна, да обичам и разбирам повече себе си (а оттам и другите), да съдя по-малко и да приемам повече. Намирам, че вътрешният мир, на мястото на упование в егото, помага в тази насока. А възможността да се свържа с природата и със себе си, без да ме разсейват странични неща винаги ми дава от това чувство.

Уединението и неговите ползи

Така се оформи идеята да прекарам уикенда преди рождения си ден сама, в гората. Ето психологическите ползи от уединението, някои изследвания, както и малко за моето преживяване – къде намерих подходящо място (оказа се трудна задача в България), как протече преживяването и какво научих.

Самота ли е уединението?

Изследване от 2003 г. дефинира 3 вида уединение. „Уедеинението насочено навътре (характеризира се със себепознание и вътрешен мир), уединението насочено навън (характеризира се с интимност и одухотвореност) и самота“, се казва в изследването. През същата година, в статия озаглавена „Solitude: An Exploration of Benefits of Being Alone“ (от английски „Уединение: Проучване на ползите от това да бъдеш сам“), уединението отново се разграничава от самотата. „Уединението, за разлика от самотата, е положително състояние – такова към което човек може да се стреми, а не да избягва. В тази статия разглеждаме някои от преимуществата асоциирани с уединението – главно свобода, креативност, интимност, одухотвореност“, се казва в статията.

Уединението и неговите ползи

Идеята за уединение не е нова, нито пък подлежи на изследване само от рецензирани статии в научни журнали. Например много ми беше интересно да прочета за ренесансовия мислител и поет Франческо Петрарка, който гледал на уединението не като метод за реализиране на религиозни цели, а като цел само по себе си. Освен религията (все пак това е бил голям фактор във времето, в което е живял), той дефинирал 2 други пътя към удовлетворението (или себеактуализация, в термините на Маслоу): изучаване и развиване на себе си, през уединението; любов и принадлежност.

Идеята на Петрарка ми се струва интересна, въпреки че не виждам защо любовта трябва да бъде откъсната от уединението. Дори напротив – мисля, че двете си помагат. Така или иначе с тези абзаци исках да покажа защо според мен, а и очевидно според много други, уединението е различно от самотата. Както се казва, да си сам не означава непременно да си самотен. Всичко зависи от причината и начина. За мен уединението беше желано и търсене преживяване, което планирах в продължение на няколко седмици.

Защо сама и защо в гората

Няколко пъти съм тръгвала на път „сама“. Така отидох до Югоизточна Азия, Южна Америка и Йордания. Само че когато пътуваш най-лесното и естествено нещо на света е да се запознаеш с други пътешественици.  Обикновено е весело, научаваш купища нови неща, а и завързваш приятелства от цял свят. Обратната страна на монетата е, че рядко можеш да си наистина сам. Този път търсех нещо различно. Ето защо:

Уединението и неговите ползи
Добре де, не съвсем сама – с Мега 🙂 Да живее самоснимачката 😀

При родата

Замисляли ли сте се колко са подобни думите „природа“ и „при рода“? Дели ги само един интервал! Никога не се бях сещала, докато приятелка не ми обърна специално внимание, а сега ми изглежда напълно логично да е точно така. …. Струва ми се, че през последните няколко десетилетия видът ни твърде много се е отделил от средата, която е естествена за нас. Вярно, не планирам да заживея в юрта (без wifi, можете ли да си представите?!?), но природата ме кара да се чувствам заредена и свързана с целия свят. Затова избрах да прекарам уикенда си в гората, вместо да си наема хотелска стая в някой СПА център например (това също е супер преживяване, просто не беше за този повод).

Насаме с мислите

Има хора, които предпочитат да запазят мислите за себе си, докато ги обмислят и са готови да ги споделят. Има и такива, при които вътрешния свят на може да стои затворен между стените на черепа и извира през думи. Аз определено съм от втория тип – казвам почти всичко, което си мисля и нерядко се влияя от реакциите на околните. Затова си представях, че уединението с  мислите ще ми позволи да ги огледам, разуча и тествам, без чуждо влияние, поне за два дни.

Уединението и неговите ползи

Доверие в себе си

Изследователският център към Национален парк Скалисти планини в САЩ е публикувал много интересна статия, в която разглежда уединението сред природата от различни ъгли. Особено ми хареса какво казват за уединението в творчеството на американския писател Ралф Емерсън: „Неговото уединение въплъщава самостоятелност и находчивост. Емерсън се отклонява от елитарното послание на романтиците за уединението като привилегия на избраните. Според него е демократично право на всеки, който търси собствения си потанциал.“

Имам щастието да съм обградена от близки, на които мога да разчитам за помощ, когато ми е трудно. Не бих си и помислила да се оплаквам от такаква невероятна привилегия. Но исках сама да се поставя в ситуация, в която да разчитам само на себе си, така че да изградя по-голямо доверие в собствените си способности. Вярвам, че всеки може всичко, но често сами си поставяме бариери. Отивайки сама в непозната, потенциално трудна или страшна ситуация, исках да си докажа, че пред мен няма действителни ограничения.

Да се съобразя със собствените си нужди

Психоаналитикът Антъни Стор смята, че модерното общество прекалено много разчита на личните връзки, като крайъгълен камък на здравето и щастието. Според него, това е сравнително нов феномен и предните поколения не са му придавали такава тежест. Стор не отрича, че връзките между хората са нещо важно. Но когато са главна грижа засенчват вътрешния свят и неговите характеристики извън привързаността към другите. Така несъзнателно сами подтискаме въображението си и нуждата от творчески постижения.

Донякъде съм съгласна с тази теза, защото когато съм около други хора често се опитвам да удовлетворя техните нужди. Разбира се, желанието другите да са доволни е свързано с по-дълбоки процеси в мен самата, но това е тема за друг материал. Уединението сред природата ми се стори добър начин да се фокусирам върху собствените си нужди, да поставя себе си на първо място. Нещо, което считам за важно умение, стига да не се превръща в егоцентризъм.

Уединението и неговите ползи

Далеч от нотификациите

Чували ли сте израза: „Успокой ума и душата ще проговори“? Ама как човек да успокои ума си, когато все някой му пише, все има нови сторита, нотификации, събития, някой нещо пита, някой нещо иска…Уединението сред природата за мен означаваше да забравя и за телефона си. Казах на близките си, че съм пристигнала безпроблемно, и след това зарязах екрана.

Къде отидох

Миналото лято бях в Норвегия и с моя приятелка на два пъти бяхме на т.нар. „cabin trip“. На много места в гората има малки дървени къщички, често без ток и вода, но пък със сауна и на брега на езеро. Абсолютно изолирани са от „цивилизацията“ и можеш напълно да се потопиш в природата, като в същото време имаш добри условия за спане. Прерових къде ли не, допитах се до всякакви познати, търсих в планинарски групи, и накрая реших, че такова нещо просто не съществува в България.

Къщите за гости или са за 20 души (а аз исках нещо мъничко), или са на места с много съседи наоколо (а аз исках уединение). Най-много се доближават планинските заслони, но доколкото знам повечето са доста запуснати, а и все пак са за обществено ползване, така че никога не можете да сте сигурни, че наистина ще сте сами.

В крайна сметка приятел ми препоръча дървени бунгалца „Боровете“ на Беклемето. През зимата там има скиори, а лятото са база за походи в планината. Пролетта обаче, когато снегът още не се е разтопил съвсем, а първите минзухари точно са си пробили път през почвата, няма почти никакви хора. В началото бях малко разочарована, понеже близо до бунгалата минава горски път, а уикенда се появиха и АТВ-та. Но пък от средата на ски пистата започва пътека за хижа Чучул. По нея и встрани намерих уединението, което търсех.

Уединението и неговите ползи
Уединението и неговите ползи
Ето така изглеждат бунгалцата отвътре, а Мега е изморена след цял ден в гората

И какво? Имаше ли смисъл от уединението?

Имаше. Надявам, че струйката на резултатите ще се процежда през дните ми още дълго време.

Дори неща, които изглеждат на пръв поглед дребни – да се откарам сама до там и обратно, да си напаля огън, бяха силни преживявания за мен. Карала съм сама извън града само веднъж, а сега дори нямах работеща навигация, която да ми дава сигурност. Също така, може и да съм гледала как се пали огън стотици пъти, но никога не го бях правила сама. Да опитам и да се справя, при това добре, беше много овластяващо за мен, колкото и да не харесвам тази дума. Почувствах се можеща и горда със себе си.

Уединението и неговите ползи
Първият ми огън!

Освен това, уединението сред зелената рода ми даде точно това което исках. Очакванията така рядко се сбъдват! Да не кажем никога. Но този път доста се доближиха, може би защото не се бях фиксирала върху „искам“. Вместо това се оставих на преживяването. Може да ви звучи малко налудничаво или преувеличено, но чувствах дърветата като братя и виждах облаците както никога досега.

Уединението и неговите ползи

Накрая си тръгнах със зачервени от слънцето бузи, заредена от земята, и уверена в себе си. Стигнах до отговорите, които търсех, защото си дадох време да го направя, без да се разсейвам с други стимули. Не знам дали това е нещо, което бих повторила, нито пък дали някога ще го направя за по-дълго. Но съм щастлива и горда, че си дадох възможност да почувствам какво е, вместо да оставя страховете да ме върнат към по-лесен вариант, като това да взема някого със себе си.

Подаръкът, който си направих за 28-мия рожден ден е да вляза в тази година по-осъзнато, с повече мир и любов, а уединението ме подготви именно за това.

Според мен, уединението винаги носи много ползи. Честно казано обаче не знам дали е за всеки. Затова ще се радвам да споделите, с коментар под статията или в социалните мрежи, какво мислите по въпроса. Правили ли сте го? Бихте ли?