„Градско земеделие“ не е нито НПО, нито фирма или фондация. Това е едно кауза, която помага да градските хора да се превърнат в истинска общност. Колкото и да е хубаво да си берем пресни зеленчуци, собствено производство, тази градина е по-скоро социално движение, от колкото хранителна база.

Ако като деца сте живели в български блок, още повече панелен, то със сигурност сте имали поне една съседка, която си гледа домати в кофички от кисело мляко, на терасата. На есен, същата тази тераса се превръща в мини завод за печени на чушки и затваряне на буркани. Тези спомени може би ви умиляват до сълзи или пък изтръпвате, като си спомните как са ви карали да белите въпросните печени чушки. И в двата случая обаче едно е ясно – нашите майки и баби са запретвали градско-земеделски ръкави не толкова от желание, колкото то нужда. Сега, когато имаме лесен достъп до всякакви стоки, „купешките“ домати са перфектно червени, еднакви и абсолютно безвкусни. Затова, някои градски хора се връщат към междублоковия зарзават не от нужда, а защото искат възможно най-добрата храна за себе си и семействата си.

Градско земеделие - гледайте храната си сами, в София

За организацията „Градско земеделие“ разбрах чрез събитие в социалните мрежи. Имаха ден на отворените врати и с моя приятелка изминахме пътя до жк. Дружба, за да разберем повече. Срещнахме се с Никола, основателят на инициативата, който ни разказа какво е да отглеждаш зеленчуци в междублоковото пространство и как едва за една година градските земеделци са нараснали 4 пъти.

Какво те мотивира да си тук?

Протест срещу държавата и системата, както и желанието ми да покажа, че има вариант за по-социален начин на живот. Това е изразът на моето негодувание срещу уединяването на хората. Понякога, се стремим да бъдем най-добри във всичко, сами по себе си, като така само се конкурираме с останалите. Чрез тази инициатива исках да покажа, че хората могат да работят заедно, да си помагат и да бъдат добри едни към други, без да има финансова мотивация.

Градско земеделие - гледайте храната си сами, в София

Как започна всичко?

През 2012 г., в жк. Надежда, заедно с познати, създадохме първата комунална градина в София. На следващата година общината направи своя градина там и не ни позволи да останем, но ние си изградихме множество микроградинки, по 1-2м2, в района. През 2015г. пък общинско дружество „Пазари Юг“ се свърза с мен, благодарение на Хранкооп, тъй като нямаха приложение за този терен от 10 декара. Предоставиха ни го напълно безвъзмездно, за целите на градината. За жалост, техният мандат изтича след 3г., но се надявам да сме в също толкова добри отношения и със следващата управа на терена.

Как ти хрумна да се занимаваш с градско земеделие?

Аз съм историк по образование и почерпих тази идея от историята, върху която се бях фокусирал по онова време. На семинар във Виена, където съм завършил, се обсъждаше историята на града до 19-ти в. и ми направи впечатление, че между крепостните стени е имало огромни зелени пространства. Оказа се, че те са се използвали за отглеждането на храна. Така се запали интересът ми по темата и започнах да чета. Всъщност, градско земеделие все още се практикува на много места. Най-старата такава градина е на 600 години. Намира в гр. Аугсбург, Германия и е предназначена само за билки. Там обаче участие взима и общината, като прави общата поддръжка.

Градско земеделие - гледайте храната си сами, в София

По какъв начин функционира градината тук?

Това е споделена градина, на полукомунален принцип. Всеки, който има желание, получава парцел и го обработва за себе си, но взаимопомощта е задължителна. Ако някой има нужда от съдействие, било то съседа или новодошъл от другия край на градината, трябва да му се помогне. Има и по-масови инициативи, като косене на трева на целия парцел, в които се включваме всички заедно.

През пролетта си разменяме семена, но ако човек изпусне този момент, трябва сам да си донесе разсад. Това, което предоставяме тук е земя, вода, охрана, машини и инструменти, както и помощта на останалите градски земеделци. Всичко това е безплатно. Охраната и водата са поети от общинско дружество „Пазари Юг“, докато машините са частна собственост. Всеки носи каквото може и го споделя с останалите. Винаги някой от участниците носи обяда, друг десерта, трети нещо за пийване. Споделяме възможно най-много.

Звучи така, сякаш се опитвате да изградите общност, а не просто градина.

Да, още от първия ден се превърнахме в общност. Групата, която обработваше комуналната градина в жк. Надежда, до ден днешен се събира. Всъщност, не толкова храната, общността е основната цел на градината. Храната е свързващата брънка, но най-важно е, че тук всеки има на кого да разчита, всеки може свободно да сподели с останалите, стига само да иска. Нищо тук не се случва насилствено

Към момента, колко души участват в инициативата?

До днес бяха около 40, но днес вече за 43-ма. Миналата година бяхме едва 10, като от тях 4-ма имаха собствени градини, а останалите само идваха да помагат.

Градско земеделие - гледайте храната си сами, в София

Какви са хората, които идват в „Градско земеделие“?

Най-различни. Повечето обаче са млади хора, между 25-35 г., високо образовани, типични градски хора. Най-възрастният участник е на 77, а най-младият – на няколко дни.

Необходимо ли е човек да има опит в градинарството, за да дойде тук? 

Не, повечето хора нямат абсолютно никакъв опит, но винаги има кой да им помогне и да ги насочи.

Какво може да сади човек в градината?

Всичко, което вирее в София и е разрешено от закона (смее се).

Има ли хора, които се хранят изцяло от посевите си в „Градско земеделие“?

Да, миналата година около 60% от храната на масата ми идваше от градината. Един от участниците има доста голяма градина и в момента, в който растенията станат готови, той спокойно ще може да замества 80% от храната си с това, което сам е произвел.

Градско земеделие - гледайте храната си сами, в София

Ако някой иска да отгледа своя градина при „Градско земеделие“, какво трябва да направи?

Най-добре е да пише съобщение на Facebook страницата ни, така че да се разберем за ден и час, в който може да дойде, да разгледа на място и да поговорим.

Стараем се всичко в градината да се решава максимално демократично, с гласуване, изразяване на мнения и обмяна на опит. Тук няма лидер или едноличен собственик – всеки се ползва с равни права и задължения. Така че всеки съвсем спокойно може да избере място за градината си, което най-много му допада.

Какво мотивира повечето хора да дойдат?

Не знам (смее се). Повечето казват, че просто искат сами да отглеждат храната си. Голяма част от хората споделят, че искат да се отделят от града, било то и за малко. Както се вижда, ние сме в града, блоковете на квартала са наблизо, на изключително комуникативно място сме, и въпреки това сме отделени от градската среда. Тук е тихо и спокойно. Ако искате го наречете и парк, за който обаче всички участници трябва да се грижим.

Как се справяте с враговете на посевите? Използвате ли пестициди?

За наше голямо учудване, вредителите са много малко. Най-големият проблем са едни яребици, които живеят в полето отсреща. Миналата година бяха изкълвали доматите на съседа, понеже са били първото нещо, което са видели, но пък бяха пощадили моите. Така че ако ще садите до територията на яребиците, най-добре да сложите някаква мрежа върху растенията. Има и пеперуди, но не използваме никакви отрови и пестициди. Единственото, което употребяваме е син камък (меден сулфат).

Как смятате да развивате „Градско земеделие“ от тук нататък?

В момента имаме няколко кошера, предстои да сложим още 15-20. Медът, който става тук е невероятен! Никъде другаде не съм опитвал толкова вкусен мед.

Търсим и някой, който да се занимава конкретно с цветя и билки,  за да има максимално разнообразие в градината.

Докато с Никола си приказвахме, към нас се присъединиха Киро и Николай. Двама млади градски персонажа, които бяха дошли в градината за първи път. С усмивка разказаха какво ги е накарало да дойдат в „Градско земеделие“ и за прохождането си в градинарството.

Николай: „Виждал съм комунални градини в центъра на големи европейски градове. Хората си садяха разни неща и изглеждаше много готино. Никога досега не съм се занимавал с градинарство, въпреки че когато пътувам ми харесва да си взимам по някое и друго цвете, което засаждам в градинката зад блока. Така че и тук ми се иска да сложа няколко цветя. Чудим се дали да не си направим и един кошер, но това е по-амбициозната страна на плана.“

Киро: „Ти като онзи в приказката, дето още не бил занесъл яйцата на пазара и вече мислел какво ще си купи с парите. Големи селскостопански планове“ (смеят се)

Какво ви мотивира да дойдете тук в събота, вместо да пиете бира в някой парк?

Николай: „Аа, аз пак ще отида в парка (смее се). Но предполагам, че ще получа удовлетворение от това да правя нещо с ръцете си, а после да видя и опитам резултата.“

Киро: „Мотивира ме възможността да хапвам домашна продукция, която сам съм отгледал. Така няма да ми се налага да купувам от магазина, където качеството е по-ниско. Освен това ми доставя удоволствие да се занимава със земя – като малък помагах на баща си и винаги ми е било приятно. А пък и самата инициатива ми е интересна. Предполагах, че ще има готини хора, а и виждам, че са предимно млади, така че със сигурност ще е приятно.“

Градско земеделие - гледайте храната си сами, в София

Докато снимах градините, забелязах Цвети. Едва ли някой някога е прекопавал с такава широка усмивка, така че нямаше как да не й задам няколко въпроса.

Как откри „Градско земеделие“?

Във Facebook, още миналата година. Все се канех да дойда, но отлагах, понеже мислех, че всички се познават и няма да ми е комфортно. Само че тази пролет, на фермерския базар на ул. Оборище, се запознах с Никола, инициаторът на „Градско земеделие“, и той ми разказа повече за градината. Реших да дойда, за да видя за какво става въпрос, а Никола ми каза, „Направо ограждай и копай“ (смее се). След това не можах да спра да идвам!

Въпреки че имам две села, никога не съм си мислела, че ще ми хареса да се занимавам с подобно нещо. А сега открих себе си тук. Стоя по доста време и се чувствам много разтоварена.

Какво ще садиш?

Ягоди, босилек, розмарин, риган, такива неща. Ще започна с малки стъпки.

Имаш ли някакви познания за градинарството?

Досега нищо не знаех, даже с кой инструмент трябва да започна. Обаче всички тук са много отзивчиви и ми помагат, освен това се уча и докато гледам.

Ако това лято ви се иска да направите нещо различно, а и да сте по-здрави, градината на „Градско земеделие“ може да се окаже перфектният вариант.

Бихте ли пробвали да отглеждате храната си сами? Споделете в коментарите под статията 🙂[/vc_column_text][/vc_column]

[/vc_row]