Зимата е люта, но ако все пак ти се излиза от иглуто, румънската столица Букурещ всъщност се оказва хем близка до България дестинация, хем интересна локация за уикенда. С влизането си в града, изобщо не очаквах денят ми там да мине така. Ако ти е интересно на какви места можеш да попаднеш в Букурещ, или планираш трип до там, скролни надолу. Приятно четене 🙂

Как най-лесно да се придвижиш от София до Букурещ

Ако не разполагаш с кола (най-бързият път е 380 км. през Русе), изглежда най-малко главоболия ще ти докара автобусът. Цената е около 55лв, а билет можеш да си вземеш през сайта или апликацията на flixbus.

Влак можеш да хванеш един път дневно, тръгва в 9 сутринта и пристига в 7 вечерта, с прекачване в Русе. Мълвата гласи, че услугите му не са сред най-приятните и надеждните, така че реших да се лиша от това удоволствие. Цената на еднопосочния самолетен билет е минимум $100, освен ако не използваш нискотарифна компания с прекачване и престой в друг град, най-често Милано.

Аз отивах в Бурурещ само за ден, за да хвана полет до Амман, Йордания, така че автобусът беше моята игра. Тръгва от автогара Сердика и пристига гара Милитари в Букурещ, но през 7-те часа нощен път (които всъщност са по-скоро 10) получаваш бонус – да се чувстваш като в escape room от който няма как да избягаш.

Не искаш да се превърнеш в чироз? Купи си вода предварително!

С умиление си спомням за колумбийските гари. На всяка от една от тях, независимо от размера, часа и колко дълбоко в нищото се намира, има будки. А на будките – лелки и чичковци продават изделия сладки и солени, напитки, та чак плодове, хляб, риба и месо. На автогара Сердика, в 11ч. вечерта обаче е толкова пусто и тъмно, колкото в колумбийските джунгли не могат и да си представят.

Две вендинг машини дават фалшива надежда, че ще успееш да се докопаш до глътка вода преди следващата спирка на автобуса (4 часа по-късно), но „надежди говежди“, както гласи мъдрото народно творчество. Вендинг машините са увити във вериги и катинари, а вода няма никъде в района. Така че ако мъртвешката жажда не те възбужда, вземи си една водичка предварително.

1…2…3…Старт! Бегом към автобуса!

Няма запазени места, което впоследствие ми обясни защо всички се нахвърлиха да се качат още щом автобусът се появи. Осъзнах го чак като се качих, след като дълго и напоително се разделях. Единственото останало място беше отзад, до пътеката. Кой не обича да си прегръща чантата цяла вечер и да клюма с глава. Супер е! Ако обаче си някакъв странник, който се кефи на комфортния път, по-добре да си първи на старта.

Дори ако имаш бойния нрав на баба редяща се на опашка и успееш да се добереш до отлично място, не се надявай на кой знае какъв комфорт. Седалките не се отпускат назад дори със сантиметър и през цялото време е толкова студено, че всички се возят с бойно снаряжение от палта, шапки и шалове. От хубавата страна – тоалетната в автбосуа работи и е чиста, а на границата не ни накараха да слизаме посред нощ.

Чудя се какъв ли е влакът, щом този автобус е по-добрата опция. Ако си го изпробвал, сподели впечатлния в коментарите под статията 🙂

На влизане в Букурещ

Сещаш ли се за онези моменти, в които си се двоумил за някакво решение, а след това направо ти се е искало да се разцелуваш заради това, което си избрал? Полетът ми от Амман до Букурещ беше в 10 сутринта и се чудех дали да не пристигна от София направо за него. Мислех, че ще имам достатъчно време да стигна до летището, защото автобусът трябваше да пристине в Букурещ към 6-7 сутринта. На влизане в града обаче чакахме около 3 часа в задръстването на улица Prelungirea Ghencea и ако не си бях дала един ден реверанс със сигурност щях да си изпусна полета до Амман. Може би задръстванията не са толкова големи в други части на Букурещ или през друго време от деня, но сутринта ми се строиха много тежки, така че си предвиди време да почакаш, ако пътуваш с кола или автобус.

Надявах се пълният ден, който имах на разпложение в Букурещ, да ми даде възможност да се разходя и да добия представа за духа на града. Но мрачната, кишава понеделник сутрин в която пристигнах ми даде да разбера, че планът ще претърпи промени.

Първоначално мислех да отида на Free Walking Tour – един от най-любимите ми начини да науча максимално много за нов град, по минимално натоварващ начин. Само че тура започва в 10:30, а докато се добера до хостела вече беше 10:20, така че планът отпадна. Освен това, докато извървя петте минути от спирката на метрото до хостела вече не си усещах пръстите, така че реших, че е ако ще вървя по стъпките на бялата смърт, то поне може да е някъде в Антакртика или Сибир, не Букурещ.

Букурещ, Румъния

Какво може да се прави в зимен Букурещ?

Зарових се в TripAdvisor и Culture Trip за да видя какво може да прави човек когато градът е скован от студ и разходките не са привлекателна опция. Понеже беше понеденик, повечето галерии и музеи бяха затворени, а не ми се висеше сама по ресторанти и кафенета. В сградата на Парламента има по няколко тура на ден, за които чух добри отзиви, но ми се правеше нещо по-разчупено.

Магията на хостелите обикновено сработва от само себе си, точно когато ти е най-необходима. Докато щраках притеснено по клавиатурата и се чудех как да преборя студа, италианецът Джовани и рускинята Ана ме заговориха. Запознали се предния ден, но вече бяха най-добри приятели (както често се случва напът) и ме поканиха до някаква галерия. Понеже напоследък изкуството винаги е важна част от времето ми в нов град, изобщо не му мислих.

С Ана и Джовани отидохме до Музея на кича, който не е за изпускане. А след това наминах през още една интересна галерия (Orizont) – соц-реализъм пълен с небивала колекция от картини. Разходих се и по улиците на Букурещ, които ме накараха да разбера защо градът някога е бил известен като „малкия Париж“. За тези преживявания, как да стигнеш до местата и какво трябва да знаеш за тях, можеш да прочетеш тук.

Да облечещ музея на кича

Изкуство в Букурещ

Посветих втората половина от деня си в Букурещ на СПА рая Therme Bucaresti. Огромен уелнес център, с няколко минерални басейни, 6 сауни и страхотна релакс зона с вътрешна палмова гора. Тук съм описала преживяването, което определено не беше само позитивно, но си струваше. В статията ще намериш и полезна информация за Термите в Букурещ.

Спа в Букурещ
СПА раят на Букурещ

Как да стигнеш от центъра на Букурещ до летището с автобус

От центъра на Букурещ до летището, върви автобусна линия 783, на около 15 минут. От хостела ми бях твърдо убедени, че мога да си купя билет от спирката, но там нямаше нито бутка, нито лелка с билетчета. Вътре в автобуса не продават билети, но една жена ми показа стикер на стъклото до шофьора, според който можеш да изпратиш SMS на телефон (+40)7464 с номера на автобусната линия и по този начин уж си купуваш билет. Само че не получих нито потвърждение, нито каквато и да било друга индикация, че се е получило, така че през цялото време просто се надявах да не се качи контрола, да ме свали и да си изпусна полета до Амман. За да не се притесняваш излишно, най-добре локализирай лелка в бутка предварително.

Хостела

Pura Vida Hub Coworking and Hostel

Първоначално гледката и фактът, че освен хостел това място е и коуъркинг, ми се сториха като супер попадение и бях много доволна, въпреки че трябваше да мъкна куфара си 3 етажа нагоре, заради перманентно разваления асаньор. Хората на рецепцията бяха много мили, а съветите им се оказаха сравнително полезни, като изключим малката подробност със спирката и автобусните билети. От друга страна обаче общите части на хостела нямаха никакво утопление. Това не само беше изпитание за нас гостите, някои от които седяха вътре с пълна зимна екипировка, но е ужасно и за работещите на рецепция, които трябва да изтърпят цяла смяна зъзнейки.

Букурещ хостел

Така наречената коуъркинг зала изобщо не можеше да се използва, въпреки красивата гледка през френските прозорци, защото пръстите ти се вкочаняват на клавиатурата. В сградата има централно парно, което е спряно навсякъде освен в спалните помещения – абсурд, който собствениците на хостела могат да поправят като сложат поне елекстрически радиатори. Да пестиш пари за сметка на премръзналите си гости и персонал е абсолютно безумие и със сигурност ще им оставя много подробно ревю по въпроса.

В крайна сметка мисля, че успях да видя достатчно от Букурещ за да придобие града някакви щрихи в съзнанието ми. Приятно място за дълъг уикенд, хората са по-мили отколкото в Трансилвания, а цените и обноските са същите като в България. Така че ако искаш да разнообразиш българския зимен пейзаж, Букурещ всъщност е леснодостъпна, бюджетна и интересна дестинация.

Бил ли си в Букурещ? Ще е супер, ако отделиш 1-2 минути за да ми препоръчаш какво да правя там следващия път, с коментар под статията 🙂