Градският транспорт, който и да е градът, поначало е едно място със свой собствен дух, една малка вселена, в която винаги има място за още един. В него, на хората сякаш често им доставя удоволствие да се бутат и настъпват, на фона на миризма, която по-добре да не се опитваш да идентифицираш.

Българският градски транспорт пък е гарниран с още повече екстри – дългата, досадна дума „извинете“ е заместена от далеч по-красноречивите „Опа!“ и ръгане с лакти. А вратата се варди яростно – да не би някой да се опита да мине през нея!

За чужденците това може би изглежда екзотично, даже малко туземско, но ние сме си свикнали и ни е (съмнително) добре.

Претъпкан градски транспорт

Наскоро обаче, от както цената на билета се увеличи, ми се случи да вляза в автобус, в който шофьорът си беше свършил билетите, и то в пиков час. Настана революция, пред която френската бледнее! А на езика и маниерите, които пътниците изведнъж придобиха, би могла да завиди и самата Елизабет II. Заваля порой от „извинете“, „заповядайте, моля“ и „благодаря“ – какво чудо, каква магия! Една пътничка пое ролята на пълководец.  Смело разпредели своите прибиращи се от работа войници, останали без билет, и обяви, че дойдат ли „ония“(тоест контрольорите, които просто си вършат работата) ще спечелим ако сме единни.

Невероятното единение ме озадачи и разрових световните социални експерименти, за да разбера защо „врагът на моя враг е мой приятел“.

Ескпериментална психология

Според проучване на университета Пердю, настроението в групата (дори и тя да е новосформирана, като нашият автобусен взвод) е нейният основен двигател. Благодарение на него, много хора работят за изпълняването на една обща цел, без да се налага да се уговарят кой знае колко 4. Представете си груповото настроение като вълна, която залива тълпата и я насочва в определена посока.

В безмълвно съгласие с резултатите на Пердю, всички пътници без билет се бяхме скупчили, в бойна готовност, а нашият пълководец, с две пазарски чанти в ръка, разпалваше бунта.

Общото настроение се разпалва лесно

Очевидно споделените емоции карат хората да се сплотяват, но имa ли значение дали емоцията е положителна или отрицателна?

Участниците в едно изследване били помолени да отговорят на този въпрос, и повечето се съгласили, че споделените положителни нагласи ни сближават. От последвалите поведенчески експерименти обаче се оказало точно обратното. Така, изследователите установили, че не само се сближаваме благодарение на споделени негативни нагласи, но и даже не го осъзнаваме2.

Смята се, че това е така, тъй като когато с други хора имаме общи негативни нагласи, това ни формира като група, кара ни да се чувстваме сигурни в това мини-общество, и повишава самооценката ни, тъй като другите в него ни приемат.

Тук обаче има едно много важно изключение – когато емоциите са наистина силни, принципът се обръща и мощните негативни настроения ни разединяват.

Споделените настроения ни сближават

Както става ясно, не само българите обичаме песимизма. Съвместно изследване на университети в Амстердам и американският щат Охайо показва, че да се съсредоточаваме върху негативното е адаптивна характеристика, присъща на всички хора 1. Тъй като човешкото съзнание няма капацитета да обработи цялата информация, която го бомбардира, се концентрира най-вече върху потенциалните заплахи.

В случая с автобуса, общата опасност, около която пътниците се обединиха, беше възможността да бъдат глобени.

Един от най-известните експерименти в социалната психология е „Robbers Cave“, на Музафер Шериф. Малко след края на Втората световна война, Шериф и колегите му събират момчета на „летен лагер“ и провеждат експеримент, чиято цел е да се установи как се зараждат и потушават междугрупови конфликти.  Въпреки съмнителната етичност на експеримента (в едно от условията дори ограничават питейната вода на децата) изследователите стигат до важни изводи за динамиката в човешките отношения. Става ясно, че две враждуващи групи могат да се обединят, стига пред тях да има обща цел, която не могат да постигнат поотделно.

Робърс кейв парк

На езика на нашата автобусна история – сам по себе си, всеки един от пътниците трудно би могъл да преговаря с контрольорите в автобуса, така че да не бъде глобен. Вероятно именно това усещане накара останалите без билет пътници да се обединим в мини общество, което по-лесно би могло да защити своите интереси.

И така, оказва се, че нищо лошо не може да е чак толкова лошо, ако всъщност ни сближава!

A на вас случвало ли ви е да се обедините с други хора, в подобна ситуация? Забелязвали ли сте непознати или врагове да се сплотяват при странни обстоятелства? Споделете мнението и преживяванията си. 

Библиография 

  1. Baumeister, R. F., Bratslavsky, E., Finkenauer, C., & Vohs, K. D. (2001). Bad is stronger than good. Review of General Psychology, 5(4), 323-370. doi:10.1037/1089-2680.5.4.323
  2. Bosson, J. K., Johnson, A. B., Niederhoffer, K., & Swann, W. B. (2006). Interpersonal chemistry through negativity: Bonding by sharing negative attitudes about others. Personal Relationships, 13(2), 135-150. doi:10.1111/j.1475-6811.2006.00109.x
  3. Lehmiller, J. J. (n.d.). Robbers Cave Experiment. Encyclopedia of Social Psychology. doi:10.4135/9781412956253.n456
  4. Spoor, J. R., & Kelly, J. R. (2004). The Evolutionary Significance of Affect in Groups: Communication and Group Bonding. Group Processes & Intergroup Relations,7(4), 398-412. doi:10.1177/1368430204046145