Преди първото си соло пътуване, през съзнанието ми минаваха всякакви тревожни мисли. Дали ще е достатъчно безопасно, как ще се справя с всичко сама, ще ми стигнат ли парите и какво ли още не. Най-голямото ми притеснение обаче беше, че ще прекарам 5 самотни седмици, жадна за човешки контакт. 

Преди да замина, доста хора ме убеждаваха да не се притеснявам, понеже лесно ще си намеря компания. Колкото и да ми се искаше да им вярвам, мисълта че ще съм съвсем сама не ме оставяше на мира.  

Първоначално беше трудно…

Въпреки че се запознах с готини хора още щом стъпих на тайландска земя, първите седмица-две от моето соло пътуване не минаха без сълзи. Не можех да се откъсна от проблемите у дома и на моменти се чувствах тъжна – без близки наоколо, нито интернет връзка, за да се свържа  тях, нямаше с кого да споделя. В крайна сметка обаче, тези 5 седмици се оказаха едни от най-социалните в живота ми. Бяха изпълнени със страхотни преживявания, чух неповторими истории и се запознах с едни от най-интересните хора, които мога да си представя.

Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Запознах се с ирландците Том и Тара още щом стъпих в Банкок

…но стана пристрастяващо добро!

Иска ми се тук, с помощта на малка част от новите ми познанства, да илюстрирам как естествено се завързват приятелства на път. Така може би ще вдъхна смелост на онези, които се опасяват, че соло пътуване означава самота. Намирах правилните хора точно тогава, когато имах нужда от тях и благодарение на това пътуването ми беше пристрастяващо добро.

В първия ми хостел, в Банкок, се запознах с няколко души, на които съвсем случайно попаднах отново в следващия град – Чан Май.  Така, точно когато се притеснявах, че хостелът ми в Чан Май е твърде спокоен и ще си остана сама, прекарах една от най-лудите си тайландски вечери с тях.

Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Слонски трип в Тайланд
Самотен ли си, когато пътуваш сам?
На урок по Муай Тай (тайландски бокс) с Камила.
Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Приключения с Мария, Хуан и Франц, в Лаос
Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Водопадите Каунг Си, Лаос
Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Всички местни на лодката ни от Тайланд към Лаос наобиколиха таблета на Франц, за да видят снимките на сняг.
С Каяци по река Меконг, Лаос

Един от тези хора беше аржентинецът Хуан. Оказа се, че Хуан потегля за Лаос на същата дата като мен и тръгнахме заедно, с лодка по р. Меконг. Първите си дни в Луанг Прабанг прекарахме заедно и с още хора, с които всеки един от нас се беше запознал. В град, в който няма почти никакъв транспорт и разстоянията са големи, се тревожех, че няма да мога да видя най-интересните места. Но благодарение на Хуан и новата ни компания, си наехме скутери и видяхме Куанг Си (твърди се, че това са най-красивите водопади в Азия), пихме бира с местен войник и уловихме най-впечатляващия залез над р. Меконг.

Неочакваните обрати при едно соло пътуване

Един ден имах нужда да остана сама, да обмисля някои неща и да потърся себе си. Затова, с Хуан и останалите ни приятели се разбрахме да се чакаме по залез, в храма на хълма – Фу Си.

Те бяха прекарали деня с Арно и Карлос, които, също като мен, заминаваха към Ванг Виен на следващия ден. Разменихме едва няколко изречения, но това ми беше достатъчно за да върна автобусния си билет и да се присъединя към Арно и Карлос, като се метна на техните мотори.

Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Залез над Меконг, Лаос
Самотен ли си, когато пътуваш сам?
С мотори през Лаос

Да обикаляш Азия с мотор е преживяване-мечта. Скоростта те спасява от жегата, близо си до местните хора и техния начин на придвижване, можеш потеглиш накъдето ти видят очите, без да се притесняваш има ли път или не. Ставаш част от улицата и е един от най-забавните начини за придвижване. 

С Арно и Карлос тръгнахме по планинските пътища на Лаос и спряхме на най-високата точка, за да се полюбуваме на гледката. В този район, равната земя е осеяна с огромни скали, оплетени в лиани и непрогледна тропическа джунгла. Сякаш някой великан е напускал трохички по пътя си, преди милиони години. Зад нас спряха други трима чужденци, за да ни поздравят. Така се запознахме с немците Джонас, Лаура и Патрик, които обикаляха Югоизточна Азия на моторите си.

Всички прекарахме няколко дни заедно, в парти столицата на Лаос – Ванг Виен. Преживяхме бекпекър културата в целия й мърляв, неповторимо весел блясък и се забавлявахме заедно, като стари приятели.

Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Всеки, който е пътувал в Югоизточна Азия добре познава тези кофи с коктейли.

Срещи и раздели

Когато дойде време Арно и Карлос да потеглят, всеки по своя път, изпитах първата си болезнена раздяла на път. Ронех сълзи, докато ги изпращах и бях сигурна, че без тях ще съм тъжна и самотна.

Оказа се, обаче, че немците тръгват в същата посока и след като отново се срещнахме, този път в столицата Виентиен, се съгласиха да ме вземат на моторите си. Така прекарахме будистката Нова Година заедно и превърнахме хостела си в боен отряд.

По време на 5-дневните празненства, по улиците се развихря безмилостна водна битка. Пистолети, кофи и маркучи са ключови оръжия, а целта е да гоните и измокрите до кости всеки срещнат. Местните, а и ние с тях, надуват техно, танцуват по улицита и пият бира с лед. Тези, които могат да си го позволят пък наемат пикапи, движат се в тях през града и подклаждат мобилни битки.

Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Будистката Нова година

 

Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Битки, техно и бира с лед, по време на будистката Нова година.

Тук в момента да спомена едно от запознанствата тип, „правилния човек, в правилния момент“. Точно когато трябваше да напусна хостела във Ванг Виен се оказа, че ключалката ми сама е сменила комбинацията си. Така, всичките ми пари, паспорта и лаптопа ми се оказаха заключени. За щастие, френският войник Адриан беше част от водния ни гарнизон. Почука, завъртя и огледа ключалката ми, докато не разкри новия код и така спаси вещите ми, а и мен.

С немците-мотористи прекарахме заедно няколко дни, от северен към южен Лаос, споделихме преживявания, истории, теории и въпреки че скоро се наложи да се раделим, оставиха траен отпечатък в сърцето ми. Когато ме изпратиха до гарата и изчакаха с мен автобуса, се чувствах така все едно до себе си имам близки приятели.

Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Най-страхотните немци!

И така, благодарение на запознанството си от първата нощ на пътуването, се сприятелих със страхотни хора, с които прекарах седмици. Обогатиха живота ми и ми дадоха куража да се впусна в приключения, за които не си бях и мечтала.

Партита с хора от 5 контитента

Другото най-важно запознанство, започна във втория град от пътуването ми – Чан Май, Тайланд.

Преди да замина се страхувах, че ще прекарам рождения си ден сама, далеч от приятели и семейство. Всъщност, празнувах с хора от 5 континента, а сред тях бяха Арно и Даниел. Понеже бяха едни от любимите ми хора в Тайланд, когато ги срещнах отново, този път в Камбоджа, се прегърнахме щастливо. Два дни обикаляхме Анкор Ват – сигурно никой не е водил толкова странни разговори и не се е смял така, сред руините на този кандидат за чудо на света. Ако можете да се забавлявате с някого даже когато сте с махмурлук, спали сте два часа и цял ден обикаляте по горещи каманаци, значи си пасвате.

Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Рожден ден с хора от 5 континента, в Тайланд.
Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Анкор Ват никога не е бил толкова забавно място, колкото с тези двамата!

Докато Даниел продължи към Виетнам, Арно реши да се присъедини към мен, на юг. Без него, Камбоджа нямаше да е същата и сигурно щях да се чувствам доста изплашена през голяма част от времето. Камбоджа е странно и красиво място, което не е непременно безопасно, така че винаги ще съм благодарна за компанията и помощта на Арно. Споделихме и преживяхме толкова перипетии заедно, че въпреки езиковата бариера той се превърна в приятел, който се надявам да запазя за цел живот.

Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Обиколки с каяци на камбоджанските острови
Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Каяци в Камбоджа
Самотен ли си, когато пътуваш сам?
В най-претъпката тук-тук рикша в историята на Камбоджа!
Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Плато с буболечки в Сием Рийп, Камбоджа
Самотен ли си, когато пътуваш сам?
Най-страхотните стриди в Пном Пен!

Цената на приятелството

По време на 5-те седмици от моето соло пътуване, се запознах с десетки хора и проведох стотици разговори, също както повечето пътешественици. Голяма част от тези разговори не са нищо повече от размяна на информация, странни неща, които сме преживели и видели по пътя. Смях се и танцувах с много хора, но се свързвах истински едва с няколко. Когато си на път, приятелствата се завързват светкавично бързо понеже знаете, че няма да сте заедно за дълго. С тези хора споделих мисли и моменти, които ми помогнаха да стана повече себе си. Осъзнах, че пътуването е ценно не толкова заради плажовете и храмовете, които ще кача в Instagram, колкото заради хората, които обогатяват живота ми.

Цената, която плащаш за това богатство са болезнените раздели – споделили сте душите си, а не знаеш дали някога отново ще видиш тези хора. Въпреки това, каквото и да се случи, винаги ще ги пазя в сърцето си и ще съм благодарна за уроците, които ми помогнаха да науча. 

Пътували ли сте сами? Разкажете за преживяването си с коментар под статията! 🙂[/vc_column_text][/vc_column]

[/vc_row]