Винаги ми е било трудно да започвам. Отлагам и се разсейвам, докато не се почувствам ужасно виновна пред самата себе си, но веднъж започна ли – няма спиране.

Тази болежка важи за много неща в живота ми – от ходенето на фитнес, до писането на тези редове. Тъй като познавам доста хора, със същия проблем, се запитах, „Какво ни кара да отлагаме?“. 

Последствията от отлагането

Все още си спомням думите на една учителка в трети клас, сякаш ми ги е казала пред целия клас не преди 15 години, а едва преди 15 минути, „Лия, ти си като старите реотани – едвам събираш сили да започнеш, а като започнеш – няма спиране.“ В класната стая последва вълна от смях, а аз леко понамразих госпожата. Колкото и да не ми се ще да си го призная, явно е била доста прозорлива. Или пък тази моя черта се е набивала на очи, още когато съм била на 10.

Както се казва, споделената болка е половин болка, а оттогава съм срещала много хора, които да споделят същата болезнена борба с отлагането. При повечето от нас, веднъж задействаш ли се, досадата тотално умира и забравяш защо толкова си отлагал…до следващия път.

На всички ни се налага да се борим с отлагането

Според проф. Джоузеф Ферари, психолог, който се занимава с проблемите на отлагането, има 3 основни типа хора, които протакат 1:

Търсачите на силни усещания: това са хора, които са наслаждават на адреналиновата бомба, която кризисните ситуации причиняват, и изпитват почти еуфория, когато вършат задълженията си в последния момент.

Хората, които се страхуват от провал/успех: страхът от успеха се среща почти толкова често, колкото страхът от провал. И в двата случая обаче този тип отлагащи подсъзнателно предпочитат другите да ги смятат за мързеливи, отколкото за неспособни.

Хората, които трудно вземат решения: когато се притесняваме да вземем решение, не само отлагаме, но и избягваме да поемем отговорност за собствения си живот.

Разбира се, не правим този избор съзнателно, това са подсъзнателни процеси. Въпреки това, ако разберем себе си, получаваме ключа за борба с отлагането. 

Ние, отлагащите, не сме мързеливи – все пак, започнем ли веднъж, вършим добра работа. Но какво тогава ни кара да отлагаме с такава мощ, дори когато сами вредим на себе си?

Порочния кръг на загубеното време

Според изследване, което сравнява 691 взаимодействия с отлагането, причината се крие в 7 основни фактора: трудност на задачата, с колко време разполагаме (колкото е повече, толкова по-малко склонни сме да започнем), себеефикастност (до каква степен смятаме, че можем да се справим със задачата), самоконтрол, разсеяност, организираност и мотивация за успех 2.

Друго проучване, направено сред 342-ма студенти доказва, че освен това колко трудна е самата задача, от решаващо значение е и самоувереността ни. Факторът „страх от провал“ се оказва сред водещите причини за това да отлагаме.3 От същият експеримент става ясно, че страхът от провал е много по-силен при онези хора, при които се наблюдават повече когнитивни изкривявания (за тях ще стане дума в следващ материал).

Ясно е, че отлагането завлича всички ни, поне от време на време. Но как да се спасим от тази напаст? Тук ще намерите 5те доказано ефективни решения за борба с отлагането.

А какво кара вас да отлагате? 

Библиография

  1. Ferrari, J. R. (2010). Still procrastinating: The no-regrets guide to getting it done. Hoboken, NJ: Wiley.
  2. Steel, P. (2007). The nature of procrastination: A meta-analytic and theoretical review of quintessential self-regulatory failure. Psychological Bulletin, 133(1), 65-94. doi:10.1037/0033-2909.133.1.65
  3. Solomon, L. J., & Rothblum, E. D. (1984). Academic procrastination: Frequency and cognitive-behavioral correlates. Journal of Counseling Psychology, 31(4), 503-509. doi:10.1037/0022-0167.31.4.503

[/vc_column_text][/vc_column]

[/vc_row]